Читать «Древноиндийската култура» онлайн - страница 208

Ученията на Пураните и епоса намират своя път към неграмотните и чрез една друга много ефикасна форма — митологичните пиеси, наричани ятра. Ятра като драматични изпълнения на открито не е много стара форма, но е направила повече от всички други за популяризиране на добродетелите, внушавани от Рамаяна, Махабхарата, Бхагавата и други пурани. Ятрите били една от най-привлекателните съставки на многоброй ните фестивали. Докато обаче класическите танци, макар вече напълно отделени от храмовете, продължават да съществуват и да са една от най-привлекателните страни на съвременната индийска култура, под влияние на съвременната драма и киноизкуство ятрите са загубили много от своята изначална простота, наивен чар и популярност.

ИЗОБРАЗИТЕЛНО ИЗКУСТВО

Необходимостта да дадем кратка и колкото е възможно вярна картина на древноиндииската култура налага да се спрем на още една сфера: изобразителното изкуство.

Ако е вярно, че великите нации пишат своите автобиографии в три ръкописа — книга на делата, книга на словата и книга на изкуството, — това наистина изглежда наложително.

Всеки, който се е докоснал до индийското изкуство, е отнесъл впечатлението за нещо уникално. Разбира се, всички древни цивилизации се познават по тяхното изкуство, но за индийската това важи сякаш в по-голяма степен може би защото преди да сме разгърнали „книгата на словата“, сме изпитали въздействието на изкуството. Но сигурно не само затова. Специалистите говорят за „набъбнала форма“ като основен художествен принцип на това изкуство за разлика от „кубическата форма“ на египетското или „цилиндричната форма“ като принцип на изображение в изкуството на Месопотамия. В случая с Индия те имат предвид подчертаната раздвиженост, развитие и чувственост на изображенията, ясното предизвикателство към сетивните емоции на зрителя. Подобно на индийския класически танц, тъй близък до пантомимата, индийското изобразително изкуство използува богата символика и средства, за да задържи нашето внимание. То иска не само да преживеем, но и да запомним разказаното. Когато гледаме многоръките изображения на боговете, многофигурни-те скални релефи, храмовете, покрити отвън с филигран от скулптурни изображения, може в първия момент да изпитаме чувство за претрупаност и многословие, но постепенно разбираме, че всичко е на мястото си. След като сме се запознали с индийския начин на мислене, осъзнаваме ясно, че нито човек, нито бог са изолирани в този свят. Рядко в това изкуство се срещат изображения на човешки фигури заради самите човешки фигури. Те обикновено са натоварени с цялата нужна символика. Танцуващият Шива не е величественият или дос-толепен бог. Той е във вихрен космически танц на създаване и разрушаване на Вселената и ритъмът на този танц е пулсът на самия Космос. Така впечатляващите еротични скулптурни изображения върху някои храмове са само част от огромното многообразие в живота на хората, водени от четирите основни цели, които в края на краищата трябва и да се възпроизвеждат.