Читать «Древноиндийската култура» онлайн - страница 210

Ашока идва на власт около петдесет години след създаването на империята и управлява четиридесет години. През осмата година на своето управление той води успешна, но изключително кръвопролитна война за присъединяване на Калинга, днешния щат Ориса. Според негов едикт сто и петдесет хиляди били отведени в плен, сто хиляди били убити и много пъти по толкова умрели. Това го изпълнило с огромна печал и го направило ревностен защитник на ненасилието. Ашока приел будизма и до края на живота си му оказвал своята царска подкрепа, заклевайки синовете и внуците си да следват ненасилието като свой принцип. „Цар Приядарши (Ашока) — пише той в свой едикт — разглежда моралното завоевание като най-важно завоевание.“ И по-нататък: „…като единствено истинско завоевание“.

Легендата гласи, че следвайки една набелязана практика, Ашока построил 84 хиляди ступи. Това са куполообразни зидани с тухли възвишения, предназначени в началото да съхраняват различни реликви от Буда, а по-късно да увековечават различни случаи от неговия живот като просветлението, нирвана, неговите дела на земята, чудеса и др. Някои са само обекти за поклонение.

Ашока оставя многобройни едикти, издълбани върху скали, пещери и каменни колони по цялата империя, излагащи достойнствата на вярата. Но особен интерес от гледна точка на изкуството представляват полираните каменни колони, издигнати на места, свързани с различни случаи от живота на Буда или бележещи пътя на поклонниците до свещените места. Според някои издигането на монументални колони е стара, предбудистка религиозна традиция.

Колоните, издигнати през периода на Мауриите, са обикновено високи повече от 10 метра и завършват с капители, горната част на които представлява изображение на лъв, бик, слон или кон. Най-известната колона, тази от Сарнатх, е с капител, който в наши дни служи за символ на страната. Това е скулптурна група от четири лъва, седящи със сраснали един в друг гърбове, с подробно изваяни предни части на телата. Тази група стои върху изсечен от камък плосък диск, обиколната страна на който е украсена с релеф, изобразяващ четири животни — бик, слон, лъв и лешояд, отделени едно от друго с колело със спици — будисткото „колело на закона“ (дхарма-чакра). Под този кръг се намира друг, а всичко се поддържа от капитела във вид на обърната надолу чашка на лотосов цвят. Детайлите са изключително изразителни и технически съвършени.

Само няколко скулптурни изображения на хора са известни днес от този период и макар датирането им да не е безспорно, повече от специалистите ги отнасят към него по стилови белези. Най-впечатляващи са две фигури в цял ръст на якши — женския дух на земята, и якша — мъжкия дух на земята, намерени в някогашната столица на империята. С подобни изображения ще се срещаме и по-нататък. Смята се, че якщите, както и нагите (антропоморфни изображения на змии) били много популярни в предарийската традиция, съдейки по раннобудисткото и по-късното индийско изкуство. Обитаващи хълмовете и планините според народните вярвания, те били пазачи на скъпоценните камъни и метали в земната утроба, дарители на богатства и просперитет, пазители на семейното благоденствие. Според будистки източници техни скулптурни изображения често били поставяни пред вратите на домовете. Споменатите две статуи могат да служат като образец за високо художественото майсторство на най-древната монументална скулптура.