Читать «Древноиндийската култура» онлайн - страница 206

В Индия от най-древни времена и до днес религията остава оста, около която се изгражда социалният живот, и той може да бъде разбран само на този фон. За това допринася не само и не толкова вътрешната сила и привлекателност на религиозните учения, колкото установените от векове начини на религиозно учение и възпитание. Забележително е наистина как в миналото, когато днешните средства за комуникация липсват, религиозните учители успяват да разпространяват своите учения до най-отдалечените краища на страната. Обяснението се състои в това, че огромната част от населението на тази страна е било неграмотно, но никога неинформирано и необучено. Даже днес неграмотният индиец демонстрира изненадващо висока култура, и то не поради навлезлите технически средства, а поради запазената до голяма степен практика на религиозно обучение, което разчита не на писаното слово, а на слуховото възприемане. Навярно за читателя ще бъде интересно да узнае, че санскритската дума за знание, шрута, означава „това, което е чуто“. Рецитацията и представянето на текстове стоят в основата на всички способи за популярно обучение, а текстовете на великите епически поеми и най-вече на двата обширни класа популярна литература — Итихаси и Пурани, образуват съдържанието на това обучение. Скулптурата, музиката и танцът по сюжети от споменатата литература са другите средства.

Средища на популярно обучение са храмовете и поточно съществуващите към тях отделения матха. Тук, встрани от самото място за среща с бога, може да се чуят безброй текстове от специално подготвени рецитатори, да се послуша религиозна музика, да се види представянето на различни митологични сюжети със средствата на драмата, кукленото изкуство и танца.

Индийският храм като творение на архитектурата и изкуството е нещо уникално. Дори хора, недотам запознати с тази страна, имат известна представа за това. Но онова, което не се знае от мнозина, е, че храмът винаги е бил център на индийската културна активност, че е координирал всички аспекти на местния живот — религиозните, социалните, икономическите.

Рецитацията на свещени текстове чрез пеене е нещо, което прави силно впечатление. И днес все още се създава поезия, пригодена за пеене, а често различни светски културни прояви се въвеждат освен с традиционното запалване на лампа и с такъв вид рецитация. Пеенето на текстове или рецитацията с песенна интонация води началото си още от Ведите. Значителна част от тях е предназначена за такъв вид изпълнения. Бхагавадгита много често се чете с песенна интонация, също и друг един религиозен текст — Бхагавата-Пурана. Повтарянето на името на бога или на поредица от божествени имена на глас става в песенна интонация, защото се вярва, че това извисява духовно не само човека, но и другите създания. Събирането на милостиня особено от групи монаси става често по този начин.