Читать «Древноиндийската култура» онлайн - страница 209

Вече говорихме за най-ранния период на индийското изкуство, свързан с културата на Харапа и Мохенджодаро. За съжаление липсват доказателства за един дълъг период на индийската история — от нашествието на ариите до появата на Буда, и това дава основание на част от специалистите да говорят за продължително прекъсване на художествената дейност. Всъщност става дума за период на формиране на собствено ранно индийско изкуство, недостигнало до нас поради своята краткотрайност. От литературни източници се знае, че се упражнявали всички изкуства. Дворците на царете и къщите на богатите градски жители били украсявани със стенописи и дърворезба. Минерални бои, слонова кост, злато и скъпоценни камъни били използувани като елементи на творбите. Известно било изкуството на миниатюрата. Различни образци от периода на ранния будизъм говорят убедително за една дълго формирала се традиция.

През 326 г. пр.н.е., след като завоювал цялата огромна Персийска империя на Дарий III, Александър Македонски обърнал очи към най-богатата персийска сатрапия — района на Гандхара, преминал с армията си Инд и навлязъл в равнините на Северозападна Индия. Нашествието било драматично и успешно, но кратко. Изморените войници принудили завоевателя да напусне Индия. Това създало политически вакуум, в резултат на който възникнала първата велика индийска империя на Мауриите. Нейният основател Чандрагупта Мауря властвувал над цяла Северна Индия от Ганг до Инд и планините на Хиндукуш. Неговият син разширил империята далеч на юг до Майсур и бил наследен от най-великия от всички Маурии — Ашока. Чандрагупта поддържал дипломатически отношения със Селевк Никатор, един от генералите на Александър, останал след неговата смърт да управлява завоюваните на изток земи. Тези отношения или по-скоро близостта на гръцките колонии до Индия оказали чувствително влияние върху индийското изкуство от периода на Мауриите, продължил близо сто и петдесет години.

Столицата на империята Паталипутра се простирала на петнадесет километра по брега на Ганг, защитена от мощни стени с 64 врати, а над тях се издигали 70 наблюдателници. Мегастен набляга многозначително, че дворецът на императора превъзхожда по блясък тези на персийските царе в Суза и Екбатана. Малко по-късно тук за първи път е използуван камък за строителство на дворци и създаване на големи скулптури. Археологически разкопки разкриват дворцова колонада. Залата със сто колони от полиран гранит напомня тази на двореца на Дарий в Персеполис. Високите по десет метра колони завършват с красиви капители с растителни орнаменти.