Читать «Древноиндийската култура» онлайн - страница 174

Забележително е обаче, че моралните проблеми са били най-задълбочено разглеждани и интересно решавани от всички направления на индийската мисъл. Това, че светът не се управлява от случайността, е било прието от почти всички, но това, че моралните действия заемат такова забележително място във формирането на световния процес, е вече твърде характерна черта на индийската мисъл. Има още нещо твърде интересно: за първи път в Индия се появяват религиозно-философски системи, които са изцяло моралистични по характер, но приемат, че моралът не се нуждае от теистична подкрепа, че може да бъде основан на вроденото предразположение на човека към добро или към социална съвместимост на индивидите.

Големият интерес към етическите учения се корени преди всичко в социалната структура на индийското общество. Строгата кастова организация, различните степени в живота на човека трябвало по необходимост да ориентират нейната морална философия към реалностите на социалната ситуация, несрещана никъде другаде по света. Що се отнася до споменатите неблагоприятни изходни позиции, трябва да се помни, че индийската мисъл винаги се е борила с тенденциите на абсолютизиране на предопределението под каквато и да е форма и е подчертавала личната свобода на волята и личната отговорност на индивида. Ако бог беше в края на краищата отговорен за човешките прегрешения, тогава доктрината за трансмиграцията би изгубила своя смисъл, но тъкмо тази доктрина за безкрайните превъплъщения според моралните действия управлява живота на човека и обществото в Индия безброй поколения. Човек е творец на своята съдба, защото чрез подходящи стъпки може да анулира моралните последици от своите действия в този живот и така да предотврати покъл-ването на кармичните семена през следващия.

Голямото значение, което индийците отдават на моралното действие в световния процес, има своето начало в най-ранни времена. Още Ведите формулират един забележителен принцип: че Вселената се управлява от реда (рита) и истината (сатя). Според ведическата мисъл първите продукти на божествената воля са именно редът и истината, което означава, че те вече са действували, преди да е имало видим свят и общество. Каквито и различни качества да били съзирани във ведическите богове, те неотменно притежавали две — подчинявали се на реда и били пазители на закона. Затова и Ведите се разглеждат като първоизточник на дхарма, ще рече на закона, дълга, добродетелта и религията, взети заедно или поотделно.