Читать «Древноиндийската култура» онлайн - страница 176
Стефан Чолаков
Доколкото човек мисли, че човешките действия се контролират от нуждата да се задоволят изискванията на боговете, свещените писания като израз на божествената воля определят моралните задължения. Религията в този случай остава извор на морала, а божествената воля — детерминанта на дълга. Съществува широка и съвсем не за подценяване система на брахманисткия морал. Преобладаващата част от мненията обаче е в полза на схващанията за изначалност и вечност на моралния закон като нещо, което функционира без намесата на божеството, и за това, че самото творение се контролира от реда и истината. Казаното така или иначе е отдалечаване от чисто теистичното разбиране.
В това русло лежи и разбирането на Мимамса и то е обяснимо, като се има предвид абсолютизирането на свещените текстове в тази школа. Освен на позитивните предписания тя набляга и на забраните и ограниченията. Приемайки за дадено, че случаите за съблазън са много, а човешкото разбиране и воля са слаби, моралистите от тази школа смятат, че първото изискване в морала е съпротивата срещу лошите примамки. Много по-трудно е да накараш хората да вършат добро, отколкото да ги възпреш от злото. Слабостта е така присъща на човешката натура, че се налага постоянно припомняне на опасността от преминаване на моралните граници. Твърде рядко обаче човек е лош по природа. По-скоро той притежава вродена доброта и само ограничеността на интелекта довежда до лоши постъпки. Той извършва лоши постъпки с мисълта, че те водят към добро. Оттук се стига до извода, че за да бъде човек добродетелен, е необходимо да бъде просветен, че добродетелта е знание за порока.
Особеност на индийската етическа система е значителното място, което в нея се отделя на физическото здраве и физическата чистота. Не е за учудване, че грехът понякога е схващан като вид физическо омърсява-не, което може да се отстрани чрез обливане или напръскване с вода. Това се среща и в други религии. И въпросът е не само в това. Известно е, че практиката на Йога се прилага не само от последователите на тази школа. Самодисциплината, социалната съвместимост и духовното самоусъвършенствуване са основните пътища за постигане на освобождение. Разпространено е убеждението, че състоянието на тялото влияе непосредствено на ума, затова се изисква не само дисциплиниране на ума, но и контрол на тялото. Чистота, здраве, концентрация на сетивните органи, оттегляне на сетивните органи от дадени обекти, регулиране на дишането, приемане на определени пози — всичко това е насочено към едно: контролиране на ума, прогонване на своеволните мисли и постигане на медитативно състояние.
Не по-слаб етически смисъл има отношението на системата
