Читать «Древноиндийската култура» онлайн - страница 172

Трябва да се съгласим, че психологията, която се ограничава с менталните процеси у човека и го разглежда само откъм неговата чувствителност и интелект, без да взима предвид неговите естетически, морални и религиозни идеали и стремежи, вече е доказала своята недостатъчност. Освен това по-дълбокото изучаване на човешката природа разкрива, че структурните и хормоналните влияния, разглеждани в техния чисто биологичен аспект и извън отношението им към менталните фактори, показват много празноти. Всичко това прави схващанията на индийската психология за човешката личност доста актуални и интересни.

В човешката природа има два отличителни аспекта. Единият е аспектът на неповторимостта, който прави всеки човек да бъде той самият и никой друг, вторият е аспектът на приложимост и общовалидност, който образува основата за класификация в науката. Но човешката природа е интегрално цяло, в което тези два аспекта действуват и си влияят един на друг. Аспектът на неповторимостта е все още извън научните анализи. Затова всеки опит за научна класификация на типовете личности остава неуспешен. Човешката личност е много дълбока и науката досега не е успяла да проникне изцяло в тези дълбини. И въпросът не е само в метода на науката, а и в нейните цели. Всички научни изследвания се осъществяват в края на краищата поради прагматична необходимост, затова и резултатите страдат от определена едностранчивост.

Древноиндийската мисъл се отличава със синтетичен подход и напълно осъзнава слабостите на чисто емпиричните изследвания, пренебрегващи отношението с великото цяло на реалността и стигащи в края на краищата до полуистини. Тя не изключва прагматичната ценност на научния опит, но не го и смята за напълно достатъчен. Тя никога не е изневерявала на диалектиката на явление и същност, без даже да е чувствувала необходимостта да я формулира. Друг е въпросът дали решенията, които индийската мисъл предлага, са приемливи от съвременна гледна точка, че може да бъде обвинявана в голяма доза мистицизъм. Важно е, че в толкова далечни времена се е опитала да постигне по-верни решения.

Независимо от безкрайното разнообразие на индивидите човешката личност не е случайна издънка на несъзнателно еволюиращата природа, а има своите корени, както всичко друго, в едно абсолютно, самосъществуващо съзнание. За това как от Абсолюта, свободен от каквато и да е дейност, изява и промяна се появява Вселената като поле на изява, активност, разнообразие и множественост, стана дума много пъти. Онова обаче, което допринася за формирането на личността, е законът на карма или на моралното действие. Всяко същество е определено в своя произход, развитие и съдба от този закон. Раждането, продължителността и ходът на живота не са случайни. Даже гените като детерминанти на индивидуалността на човека са само звено във веригата от причини и следствия, пуснати в ход от карма. Именно тя, във взаимодействие с троичната пракрити, е отговорна за индивидуалността и взаимоотношението й с нейната среда. Как точно става това, е въпрос, отчасти засегнат, но неизчерпан в своята сложност. За нас е по-важно да си припомним, че цялата индийска философия, религия и наука смятат за ос на преражданията привързаността към живота, желанието, а това има своя корелатив в съвременната философска мисъл за „волята за живот“, във фройдисткото либидо и т.н. На желанието или волята за живот се дължат самият произход, растежът, формите на тялото, което вмества онова, което може да бъде наречено Аз. Желанието, което крие безкраен съзидателен импулс, попада под закона на карма, истинския създател на безбройните личностни вариации.