Читать «Древноиндийската култура» онлайн - страница 173

Върху принципа на желанието се изгражда една от най-известните и всеобхватни схеми на класификация на човешките характери.

Съществуват класификации и от други гледни точки. Една от тях е срещаната в Дхарма-шастра психо-социологическа на базата на менталните качества и способности, изявени под влияние на саттва, раджас и тамас и свадхарма на всяка каста. Друга — на медицинската система Аюрведа, която също приема, че човешкото устройство във всеки конкретен случай се дължи на съотношението на трите гуни, и търси причините на всяко заболяване в нарушаване на съотношението между тях, проявено като дисбаланс на течностите в организма. Тъй като за индийските мислители индивидуалните човешки същества, както и всички други неща в света, никога не са изолирано явление, а винаги в отношение към космическото цяло, чиито различни сили си взаимодействуват и им въздействуват, астрологията се ползува с дължимото уважение, а астрологическите класификации на човешките характери — със значителна популярност.

Казаното за индийската психология като че ли внушава мисълта за предопределеността на всяко действие, в това число и на моралното поведение на човека, а оттук и идеята за стеснените граници на индийската етика. Наистина, подобно на индийската психология, тя се развива в лоното на философските системи, но това съвсем не е пречка за нейното богатство и оригиналност. Напротив. Тя сякаш се крепи върху няколко парадокса или, което е по-точно да се каже, развива своите учения въпреки на пръв поглед няколко неблагоприятни изходни позиции.

Известно е, че истинската етика започва, когато е налице свобода на индивидуалната воля. Но ако например се приеме абсолютистката позиция на Адвайта-Веданта, според която светът на нещата не съществува реално, тогава не може да се говори за свобода на волята на съществата, които също нямат реално битие. По-нататък. Допускането на закона на карма от почти всички системи като определящ човешките действия сякаш не оставя много място за свобода на волята, защото според строгото му тълкуване миналият живот на всеки индивид има решаващо значение в определяне на неговите действия през настоящия живот. Казано по-точно, действията, които човек е способен да извърши през настоящия живот, зависят не само от това какво той желае да направи, но и от това каква способност е наследил благодарение на моралните резултати от действията (кармите) през неговия минал живот. Не по-малко застрашителна изглежда една доведена до логичен завършек теистична позиция, според която единственият истински деятел, чиято воля се осъществява в световния процес, е бог. И наистина конкретното, ограниченото във времето и пространството не може да противоречи на законите на безкрайното. В противен случай Вселената би била арена на борба между бога и човека. Тъй като това е недопустимо, трябва да се приеме позицията, че единствено божествената воля е тази, която се осъществява в световния процес, човекът е оръдие в ръцете на бога и не може да реди нито своята съдба, нито бъдещето на световния процес.