Читать «Древноиндийската култура» онлайн - страница 171

Интересни решения, както вече видяхме, предлага психологията на Йога. За нея когато процесът на обикновеното познание е възпрепятствуван, Атман, който е чист възприемател, възвръща своята истинска природа.

Ако за съвременната психология съновидението е така или иначе репродуктивен психичен процес, за индийската психология, това не е така, макар че и за нея сънищата се дължат до голяма степен на впечатленията, останали от нашето будно състояние. При съня човек няма съзнание за тези впечатления и по това сънят се отличава от паметта. Но въпросът е, че за съвременната психология всичко започва и свършва със съзнанието и неговите функции, докато за индийската има нещо друго по-широко и по-сложно като процес, наричано виджняна, което действува и в будно, и в състояние на сън. В съня човек е в своето фино тяло и неговият свят се състои от фини елементи. В прехода от будно състояние към сън физическото тяло остава на грижите на прана и умът заедно с останалите ментални функции е привлечен и използуван в съня. По време на дълбокия сън физическото тяло остава под въздействието на прана, но умът и сетивата са оттеглени във виджняна, а самата виджняна в зародишно състояние влиза в т.нар. „причинно тяло“. Последното е несъзнателно и непроявено състояние на индивида и неговия свят. То е непроявеният микрокосмос, притежаващ всички сили, които съставят света на индивида, но в латентно състояние. Така светът на сънищата е различен от този на будното съзнание, двата са несвързани. Това е и причината времетраенето на съня да не бъде съпоставимо с времетраенето на процесите в будното състояние.

Изложеното разбиране на съня е може би най-разпространеното, но не е единственото даже за ортодоксалните философски учения. Що се отнася до будистите, те не отдават значение на различието между физическото и финото тяло в процеса на съня. За тях само манас, но не и сетивата, действува по време на сън. Будистите имат свой принос в класифицирането и характеризирането на съновиденията. Според тях има четири групи съновидения: съновидения, дължащи се на органични и мускулни неразположения; повтаряне на предишни съновидения и такива, дължащи се на предишни преживявания; съновидения, дължащи се на внушения от спиритични агенти; пророчески съновидения. Първите две групи не отговарят на фактите, пророческите са винаги достоверни, сугестивните могат да бъдат достоверни или не в зависимост от това дали спиритичният агент изпраща вярно или невярно внушение.

Индийската психология отговаря по интересен начин и в много случаи твърде оригинално на въпроса за погрешното възприемане — илюзията и халюцинацията. Неин принос в световната наука е учението за раса — естетическата наслада, родствена на върховното блаженство от постигането на божествената същност. Но фундаментално значение за самата нея има проблемът за удоволствието и болката, от чието решение на практика зависи и насочването на нашата воля в позитивен или негативен план. В повечето системи се срещат дълбоки анализи на удоволствието и болката, заедно с обуславящите ги емпирични и морални условия. Твърде забележителна е темата за болката, съдържаща се в удоволствието, и обратно. Но важно тук е да се подчертае, че те, заедно с всички емоции, се разглеждат на основата на тяхната морална и духовна ценност, че едно от главните условия за постигане на освобождение от преражданията е постигането на състояние на пълно безразличие, надхвърлящо всяко чувство за удоволствие и болка.