Читать «Едип цар» онлайн - страница 5
Софокъл
и хладен ще стоиш пред наште погледи?
ТИРЕЗИЙ
Гнева ми порицаваш ти, а своя гняв
у себе си дори не виждаш — мен кориш!
ЕДИП
Та кой не би изслушал с гняв такава реч,
с каквато ти обиждаш днес държавата?
ТИРЕЗИЙ
И да мълча, и крия, пак ще дойде то.
ЕДИП
Ти трябва да ми кажеш сам какво е то!
ТИРЕЗИЙ
Не ще говоря повече. А ти сега
гневи се с най-свирепа ярост — воля ти!
ЕДИП
И в своя гняв не ще пропусна нищо аз
от туй, що виждам. Знай, за мен ти имаш пръст
в убийството, участник си, убивал си,
макар и не с ръка! А ако виждаше,
бих рекъл: ти единствен си убиецът!
ТИРЕЗИЙ
Наистина ли? Казвам ти — присъдата,
която сам изрече, изпълни сега!
Не говори ни с тях; ни с мене повече —
че ти скверниш с безчестие земята ни!
ЕДИП
И ти го каза тъй безсрамно! Сигурно
си мислиш, че ще мине безнаказано?
ТИРЕЗИЙ
О, да, защото аз съм силен с правдата.
ЕДИП
Отде научи? Туй не са гадания.
ТИРЕЗИЙ
От тебе. И от теб принуден, казах го.
ЕДИП
Какво? Кажи го пак, да чуя по-добре!
ТИРЕЗИЙ
Нима не го разбра? Или — изпитваш ме?
ЕДИП
Не го разбрах напълно. Повтори ми го!
ТИРЕЗИЙ
Незнайният убиец си самият ти!
ЕДИП
Но не за радост ме обиждаш втори път.
ТИРЕЗИЙ
Да продължа ли, за да пламнеш повече?
ЕДИП
Да, колкото желаеш, но — напразно е.
ТИРЕЗИЙ
Не знаеш ти, и казвам ти: с най-близките
си в срамни връзки и не виждаш злото си.
ЕДИП
И мислиш ти, ще караш все тъй весело?
ТИРЕЗИЙ
Щом има още малко сила правдата…
ЕДИП
Да, има, ала не за тебе — сляп си ти
с очите си, с ума си и с ушите си!
ТИРЕЗИЙ
А ти — злочест! Присмиваш се за същото,
зарад което сам ще чуваш присмехи.
ЕДИП
Сред вечна нощ нито на мен ще сториш зло,
нито на други, който вижда слънцето.
ТИРЕЗИЙ
Та не от мен да паднеш ти е съдено —
че стига Феб и негова е грижата.
ЕДИП
Креон ли, или ти измисли всичко туй?
ТИРЕЗИЙ
Не ти е крив Креон, у теб е злото ти.
ЕДИП
Богатство, власт — изкуство над изкуствата
на толкова съперници в живота ни!
О, колко много завист вие криете,
щом за властта, която бе ми дадена
от гражданите даром, не измолена,
Креон, добрият мой приятел, верният
Креон ме дебне, за да ме свали от власт,
и праща този вещер, който сплетничи,
измамник с поглед, вперен във облагите,
ала в изкуството си — сляп! Кажи сега,
къде си се показал ясновидец ти?
Защо, когато страшният певец бе тук,
не каза ти ни думи за спасение?
Не всеки срещнат гатанката можеше
да разреши, тук ясновидство трябваше.
На тебе не помогнаха ни птиците,
ни боговете. Аз дойдох, неукият
Едип, и го смирих — намерих отговор
с ума си, без да ме научат птиците.
И искаш мене да свалиш, та близичко
да бъдеш до Креон и до престола му!
Горко на тебе и на съставителя
на този план! И — да не беше толкоз стар,
разбрал би ти под мъките какво кроиш!
ХОР
И неговите думи, па и твоите,
Едипе, ни се струват в гняв изречени.
Не бива тъй. Да видим как е най-добре
да се изпълни божията заповед.
ТИРЕЗИЙ
Ти имаш власт на цар, но в своя отговор
съм равен с тебе, и в това е
Че не на тебе служа, а на Локсиас,
и не Креон е мой защитник. Чуй сега,
понеже се присмя на слепотата ми!
Ти гледаш и не виждаш ни бедата си,
ни де живееш, ни с коя. А знаеш ли
чий син си? Да, не знаеш сам, че враг си ти
