Читать «Едип цар» онлайн - страница 3
Софокъл
А с теб сестра ти Артемида,
нашта закрилница с кръглия славен престол, призовавам
и Феб-Аполон далнострелец!
О, помогнете ми, трима бранители!
Ако в предишната напаст, надвесена
върху земята ни,
вие премахнахте пламъка бедствен — и днес се явете!
Уви! Безброй беди търпя!
Как страда целият народ!
Мисълта е без щит и не може човек
цяр да даде. Плодовете на нашата
богата земя не растат, а жените
не вдигат глава и загиват в родилните мъки.
Един след друг — бързи ята — ще ни видиш запътени
бързо, по-бързо от огън стихиен,
към бреговете тъмни.
Така градът ни гине. Вред
лежат оставени тела —
смъртоносни тела — неоплакани.
Млади невести и майки прошарени
отвред при брега на олтарите плачат.
Те молят да бъдат спасени от страшните мъки.
Пеан звучи, носят се с него и жалбени викове:
„Златна Зевсова дъще, прати ни
в бедите светла помощ!“
Арея огнен, който днес
не със меден меч, а с плам
ни поразява сред плачевен вой,
ти отвърни далеч от мойта родна
земя — в огромния палат
на Амфитрита го хвърли
или на пустинните бурни
тракийски брегове!
Че нещо пощади ли нощ, ден го поразява.
Ти, господарю на гърма огненосен, порази
Арея, татко Зевсе, с твойта мълния!
Ликийски царю, разпръсни
вред със златна тетива
на помощ всепобедните стрели!
И ти прати ни, Артемидо, своите
пламтящи факли, с чийто плам
летиш в ликийските гори!
И бога с повезката златна,
чието име носи
градът ни, Бакха виноок,
спътника на шумните менади,
като съюзник аз зова.
С пламнал боров клон в ръка
ела против презрения от боговете!
ПЪРВИ ЕПИЗОД
ЕДИП
Ти молиш. И послушаш ли ми думите,
и бога почетеш ли тъй — желаното
ще имаш: помощ в злото и спасение.
И чужд на този разказ, чужд на делото,
ще ви говоря. Ако имах улики,
не бих се лутал дълго из следите му.
И тъй, понеже съм новоприет сред вас,
кадмейци, обявявам днес на всички ви:
на онзи, който знае от какъв човек
е бил погубен Лай, синът на Лабдака,
да ми разкаже всичко заповядвам аз.
И ако трябва да посочи себе си,
да знае, че не ще изпати нищо зло
и здрав ще си отиде от земята ни.
Ако пък някой знае, че убиецът
е чужденец, да не мълчи: в награда аз
ще го даря с богатство и със милости.
Мълчите ли, от страх за свой, за себе си,
не зачете ли някой тая заповед,
тогава — чуйте! Заповядвам: в този град,
където имам власт и трон, да няма той —
па бил той, който ще — подслон у никого!
Да не говорят с него и да няма дял
в молебствия и жертвоприношения,
да няма достъп до вода очистваща!
Да го отблъсква всеки дом, че той петни
града ни, както преди миг ми даде вест
от своето питийско прорицалище
цар Аполон! И ето, тъй аз ставам днес
съюзник и на бога, и на мъртвия.
Проклинам аз убиеца, било че сам,
било че с други се е скрил! Да влачи той,
злодеецът, сред вечно зло живота си!
И ако той живее тук, във моя дом,
и аз го зная, клетвите, изречени
от мене, нека паднат на главата ми!
И всичко туй заръчвам да направите
заради мен, за бога, за земята ни,
