Читать «Едип цар» онлайн - страница 4
Софокъл
погиваща в безплодие от божи гняв.
И да не бе поискал бог, не биваше
смъртта неотмъстена да оставяте —
смъртта на пръв човек, на цар, — а трябваше
да дирите. Но днес е мое царството,
което беше негово, и моя е
съпругата му, мое е леглото му.
И ако бе щастлив с деца, децата ни
сестри и братя биха се наричали.
Но горък случай поразил главата му.
За всичко туй сега като за свой баща
ще се застъпя и по всички начини
ще диря оня мъж, чиято жертва е
синът на Аабдак, син на Полидор, а той —
син Кадмов, внук на Агенор, на древния.
Които пък не сторят тъй, земята им
да няма плод, да нямат род жените им —
така се моля — и да гинат в днешната
беда, дори в по-тежка и от днешната!
А вам, деца, които одобрявате
това, да бъде Правдата съюзница
и с вас да бъдат боговете винаги!
ХОР
Обвързан с тази клетва, царю, казвам ти:
не съм убил, нито пък знам убиеца.
Да дирим ни възлага Феб! Та трябваше
самият той да назове виновника!
ЕДИП
Да, вярно е, но никой на безсмъртните
не ще наложи своето желание.
ХОР
Ще ти обадя друго свое мнение.
ЕДИП
И трето, ако имаш, обади ми го!
ХОР
Знам, цар Тирезий вижда, както вижда сам
цар Феб. От него ще научим най-добре,
ако за туй го, царю, ний запитаме.
ЕДИП
Не се забавих, и това е сторено.
Креон ме посъветва, та изпратих аз
двамина. Чудно! Той се бави толкова!
ХОР
А другото са празни стари приказки.
ЕДИП
Какви са те? Над всяка дума мисля аз.
ХОР
Разправяха, че бил убит от пътници.
ЕДИП
И аз го чух, но нямаме свидетели.
ХОР
Но ако знае малко страх сърцето му,
не би понесъл твоите проклятия.
ЕДИП
Със думи няма да уплашиш дръзкия.
ХОР
Но ето кой ще го открие — водят ни
пророка боговдъхновен — единствен той
сред смъртните е сподобен със правдата.
ЕДИП
Тирезий, който всичко знаеш — явното
и тайното, небесното и земното, —
не гледаш ти, но знаеш колко болен е
градът ни. Днес у тебе, царю, виждаме
единствена закрила и спасение.
Защото Феб — ако не са ти казали —
ни извести: от болестта спасение
ще дойде само ако бъдат хванати
убийците на Лая, ако бъдат те
убити или пратени в изгнание.
Сега — било с гадания по птиците,
било по други ясновидски пътища,
спаси града и себе си, спаси и мен,
отмий от нас петното на убийството!
Във твоя власт сме. Да помагаш другиму,
с каквото би могъл, е най-прекрасен труд.
ТИРЕЗИЙ
Уви! Уви! Как страшно е да знаеш там,
където не помага мъдрост! Знаех го,
а го забравих — иначе не бих дошъл.
ЕДИП
Защо си тъй сломен? Какво е станало?
ТИРЕЗИЙ
Пусни ме! Ако слушаш, безболезнено
ще понесеш ти — своето, аз — моето.
ЕДИП
Неправи думи, не с любов към роден град —
да го лишаваш от това пророчество!
ТИРЕЗИЙ
Но виждам, на добро не са и твоите
слова. Да не слети и мене същото…
ХОР
Недей, за боговете — всичко знаеш ти!
Не си отивай, падаме в нозете ти!
ТИРЕЗИЙ
Безумни сте! Не иде разкрия своите
нещастия, за да не кажа твоите!
ЕДИП
Как? Знаеш, а не казваш? И — предателство
тъкмиш за нас, и гибел за държавата?
ТИРЕЗИЙ
Ни тебе ще измъчвам, нито себе си.
Напразно питаш! Неми са устата ми!
ЕДИП
О, ти, най-зъл сред злите! Ти и камъка
би разгневил! Не ще ли кажеш? Тъй ли твърд
