Читать «Едип цар» онлайн - страница 6
Софокъл
на близките си в ада и под слънцето.
Две клетви — на баща ти и на майка ти —
с ужасни стъпки ще те погнат някога.
Днес виждаш, но ще бъде мрак в очите ти.
Кой залив, кой ли Китерон от твоя вик
не ще прокънне скоро, щом узнаеш ти
за своя брак, чрез който не в пристанище
си стигнал тук подир щастливо плуване?
Не виждаш още много други бедствия —
едно ще си с баща си и с децата си.
Сега скверни Креона и езика ми!
Но няма да загине никой никога
сред смъртните от тебе по-окаяно!
ЕДИП
Да слушам нетърпимите му приказки!
Проклятие! Върви си скоро! Махай се
и в моя дом не се вестявай никога!
ТИРЕЗИЙ
Ако не бе ме викал ти, не бих дошъл.
ЕДИП
Не знаех, че ще ми говориш глупости —
не бих изпратил да те викат иначе.
ТИРЕЗИЙ
Такъв съм, както ти ме мислиш, глупав съм.
Но мъдър бях за твоите родители.
ЕДИП
Кои? Постой! Кои ми са родители?
ТИРЕЗИЙ
Рождение и смърт ти носи — този ден.
ЕДИП
Как всичко казваш тъмно и загадъчно!
ТИРЕЗИЙ
Не си ли ти най-вещият в загадките?
ЕДИП
Хули ме с туй, в което ми е славата!
ТИРЕЗИЙ
И гибел ти донесе — твойто щастие.
ЕДИП
Не ща да зная, щом спасих държавата!
ТИРЕЗИЙ
Тогава, аз иде си вървя.
Води, момче!
ЕДИП
Да, да, води го! Щом си тук, досаждаш ми!
Махни се и не ще ме мъчиш повече!
ТИРЕЗИЙ
Отивам си и казвам за какво дойдох —
без страх. Не е в ръцете ти животът ми.
И казвам: тоз, когото дириш толкова
с повели и заплахи за убийството
на Лая — той е тук и, казват, странник бил
и пришълец, но ще излезе тукашен,
роден тиванец — но на свойто щастие
не ще се радва: сляп ще стане от окат
и беден от богат, ще броди в чужди край
и в мрак ще лучка със тояга пътя си.
Баща и брат на рожбите си, мъж и син
на таз, която го роди, на татко си
убиец и наследник на леглото му —
ще се покаже мигом той. Върви дома
и пак мисли! Откриеш ли лъжа у мен,
кажи, че не разбирам от гадания!
ПЪРВИ СТАЗИМ
ХОР
Пророческият камък от Делфи за кого ли каза,
че с кървави ръце е извършил страшно престъпление?
Настана часът му днес —
по-бързо от вихрен кон
да бяга далеч от нас.
Върху него се хвърля синът на Зев-
са с оръжие — с огън и гръм — в ръце.
Идат страшни по него
безсърдечните кери.
От снежния Парнас просия отскоро светла божа
повеля — всеки смъртен да гони тъмния убиец.
Той броди в диви гори,
блуждае там като бик
по чуки и пещери
в самота, със злочести нозе, злочест —
да избегне вещаното в земния пъп,
но то вечно е живо
и над него се вие.
Страшни слова!
Страшни слова!
Как ме смути
мъдрият жрец!
Нито е тъй,
нито пък — не:
що да река,
питам смутен.
Във очакване тръпна. Мрак —
— тъмно напред,
тъмно назад!
Та в какъв ли спор Лабдакидите
са живели с Едип,
Полибов син?
Нито преди,
нито сега —
нищо не съм
чувал,
та да тръгна сега,
твърдо разбрал,
вярвайки сам,
против славния вред,
в целия град
тачен Едип,
за Лабдакидите да отмъстя, за незнайната смърт.
