Читать «Едип цар» онлайн - страница 2
Софокъл
ЖРЕЦЪТ
Изглежда весел — иначе не би венчал
глава със многоплодни вейки лаврови.
ЕДИП
Ще видим скоро. Той ни чува — близо е.
О царю, Менойкеев сине, сроднико,
какъв е Аполоновият отговор?
КРЕОН
Добър, защото според мен и тежкото,
ако завърши със добро, е хубаво.
ЕДИП
Какви са тези думи? Аз не чувствувам
от тях ни смелост, нито страх в гърдите
КРЕОН
Ще кажа, ако искаш, тук пред всичките.
Ако ли не — да влезем вътре двамата.
ЕДИП
Пред всички говори! Аз страдам повече
за тези тук, отколкото за себе си.
КРЕОН
Това, което чух от бога — казвам го:
цар Феб ни заповядва недвусмислено
да махнем, да отмием от земята си
едно неизличено престъпление.
ЕДИП
С какво да се изкупи? И какво е то?
КРЕОН
С изгнание, с убийство за убийството,
че тази кръв разтърсвала страната ни.
ЕДИП
Но за чие убийство му е думата?
КРЕОН
Цар Лай бе, царю, наш владетел някога —
преди да управляваш ти страната ни.
ЕДИП
Да, чувах, но не съм го виждал никога.
КРЕОН
Днес богът иска за смъртта му — явно е —
да бъде отмъстено на убийците.
ЕДИП
Но де са те? Къде ще дирим бледите
следи на туй далечно престъпление?
КРЕОН
Той каза — тук, в града. А нещо дириш ли,
намираш го, нехаеш ли — убягва ти.
ЕДИП
Къде е паднал мъртъв Лай — дома си ли,
в полето ли, или във чужди краища?
КРЕОН
При бога за съвет отивал, казваше,
и оттогава — никакво завръщане.
ЕДИП
И ни вестител, нито спътник някакъв
го е видял — да каже, да разследвате?
КРЕОН
Загинали. Един се само с бяг спасил,
но каза той едно, и нищо повече.
ЕДИП
Какво? Едното много би ни казало,
ако надежда вдъхне ни началото.
КРЕОН
Нападнали ги, казваше, разбойници
и вкупом те извършили убийството.
ЕДИП
Но как ще дръзнат на това разбойници,
ако не са били оттук подкупени?
КРЕОН
Тъй мислехме и ние, но в бедите ни
не се застъпи никой за убития.
ЕДИП
Каква беда попречи да разследвате
смъртта, когато тъй загина царят ви?
КРЕОН
Загадките на сфинкса. Ние гледахме
пред себе си, а скритото забравихме.
ЕДИП
Но аз ще го разкрия сам открай докрай.
Достойно Феб, достойно и самият ти
отново се застъпихте за мъртвия.
И с право свой съюзник ще ме видите
за бога да мъстя и за земята ни.
Че не заради нявгашни приятели
греха ще смия, а заради себе си.
Че който него е убил, със същата
ръка би поразил и мен. Застъпвам се
за Лай, ала помагам и на себе си.
Сега, деца, вдигнете се от стълбите!
Вземете си молитвените клончета!
Народът Кадмов да се свика! Слушайте!
Ще сторя всичко! Ще живеем в щастие
или ще паднем — все по воля божия!
ЖРЕЦЪТ
Деца, да станем! Ние се събрахме тук
за туй, което той вести. И нека Феб —
той, който ни изпрати този отговор, —
спре болестта и ни дари спасение!
ПАРОД
ХОР
Зевсови сладки слова, в многозлатния Делфи родени
какво вестите в нашта славна
Тива? Изплашено тръпне сърцето ми, страх ме обзема,
спасителю, боже делийски, Пеане!
Питам се трепетен — с нови ли обреди
искаш да служа, или пък с отколешни.
Ти, о безсмъртнице,
вечна Мълва, дъщеря на Надеждата златна, кажи ми!
Първа те викам, о Зевсова дъще, безсмъртна Атино!
