Читать «Електронен чар» онлайн - страница 3

Аз обаче нямах никакво намерение да се отказвам от нещо, което вече бях твърдо решила.

— Може би си права в известна степен. Въпросът обаче не е само в това, че съм била сама в космоса. Искаш ли да ти разкажа за какво си мислех през цялото това време? — Аз допих останалата в чашата течност и продължих: — След като се оказах в космическото пространство, имах чувството, че съм самотно сираче. Всичко, което можех да видя, освен кометата, беше Слънцето, Земята и безбройните звезди, които светеха със спокойна светлина. Гледката наистина беше прекрасна, но едновременно с това страшно силно започнах да усещам времето. То като че ли стоеше неподвижно, а се променях аз. На Земята времето може да се определя от движението на съзвездията, а в космоса имах чувството, че самата аз съм се превърнала в устройство за измерване на времето. Съзвездията не променят разположението си, Слънцето през цялото време блести по един и същ начин, няма ден, няма нощ. Само аз бях като часовник, който върви много бързо. Имах чувството, че в безкрайния космос единствено аз се носех по течението на Времето и остарявах с всеки изминат час.

— Хм, нима когато човек живее на Земята, не стига до подобни мисли? Аз никога не съм летяла в космоса, но и мен ме обхващат такива настроения.

— Там, в космоса, страшно започва да ти се иска освен теб самата да се промени и още нещо. Но вътре в ракетата нищо не се променя. Телевизията ли? Това са само развлекателни програми, които се излъчват от Земята и се препредават от изкуствените спътници.

— Като говорим за телевизионните програми, в последно време не можем да се отървем от разни семейни драми, нали?

— Така е, но това е още по-лошо. Когато си сама в ракетата и гледаш семейни драми по телевизията, струва ти се, че като завърши изследването, вече ще бъдеш много стара. Странно е, защото толкова съм летяла в космоса, а за първи път изпитвам подобно чувство.

— Това сигурно идва с възрастта.

В думите на Кира нямаше ирония, тя просто се беше настроила в тон с мислите на Акико. Лицето й беше сериозно.

— Тогава започваш да търсиш в далечината малката синя блестяща Земя, която се върти, и като я намериш, дълго й се любуваш. Обхваща те страстно желание час по-скоро да се върнеш на Земята, да заживееш така, както живеят всички, и да остаряваш така, както остаряват всички. Не зная дали можеш да ме разбереш!

— Разбирам те.

— Ето защо у мене се появи желанието да си намеря съпруг и да заживея нормален семеен живот. Това е причината да дойда при теб, след като се върнах от космоса.

— Затова ли настояваш да ти направя тази операция? След това, което ми разказа, би ми било още по-трудно да ти откажа.

Лицето на Кира изразяваше загриженост, но не беше останала и следа от предишната неотстъпчивост.

— Благодарение на тебе, Кира, аз също станах красавица, но в днешно време всеки може да стане красив, а само с красота не можеш да привлечеш един мъж. Аз дълго време се занимавам с изследването на космоса и нямам много опит в тази област. За да се харесаш на един мъж, трябва най-напред да го държиш на разстояние. Но ако се харесаш на мъжа само с външния си вид, след време той ще започне да възприема дори луничките ти като брадавици и бързо ще го загубиш.