Читать «Моят татко е антибиотик» онлайн - страница 7

— Как не… Татко ми донесе гривна от десанта…

Миша се обърна. Глухо каза:

— Никъде няма да ходя, Алка. До утре.

Ама че умник! Погледнах презрително след него. Миша ми завижда, това е всичко. И още как… моят татко е антибиотик.

При Толик отидох да се къпя сам. Там моето самолюбие малко се успокои. Момчетата ме изслушаха със затаен дъх, а след половин час вече тичах в компанията им, играейки на десантчици. Когато се измъкнах от басейна и лениво се изтривах с тънката розова хавлия, иззад къщата — модерна купчина от огромни пластмасови сфери — се дочуваше: „Убит си, сваляй гривната!“

Неволно се усмихнах. Поне през следващите два-три дена новата игра, с нейните гръмки викове и оглушителните изстрели на „бластерите“, ще лиши от покой всички съседи. И за това бях виновен аз… Може би трябва да кажа на Толик, че десантчиците воюват тихо, като индианци?

Когато се прибрах вкъщи, компютърът на видеофона продължаваше да повтаря повикването. Все още нямаше връзка с планетата Туан.

Открих татко в библиотеката. Той седеше в любимото си дълбоко кресло, бавно прелиствайки страниците на книга с дълбокомисленото заглавие „Няма мир сред звездите“. На корицата беше изобразен звездолет, разпадащ се на части без никаква видима причина. Леко наклоних глава — картинката трепна и се промени, преминавайки в друга фаза на изображението. Сега звездолетът бе цял, а отстрани, някъде между главния реактор и жилищния отсек, имаше тъмносин лъч. Татко продължаваше да чете, давайки вид, че не ме забелязва. Аз се обърнах и тихо излязох от библиотеката. Щом татко се е заел със старите космически екшъни, това е сигурен признак за лошо настроение. Сигурно понякога и на антибиотика му е тъжно.

Седнах на кревата в стаята си и около минута размишлявах какво да правя. На масата се търкаляше недочетената „Сага за огъня и водата“, старинна книга за войната, изпросена при два дена от Мишевия татко-археолог. Хартиените страници бяха оръфани и залети с прозрачна пластмаса, а корицата изобщо липсваше, но поради тази причина беше още по-интересно да се чете. Втората световна война се появи пред мен в напълно неочакван ракурс. Впрочем, аз винаги съм бил зле с историята…

Имах и други задачи — на дискетата до компютъра вече трети ден ме чакаха нерешените задачи по математика. Не си заслужаваше да ги отлагам още — преподавателят можеше всеки момент да провери уроците…

Но вместо да взема книгата или да седна пред терминала на училищния компютър, аз казах:

— Включи телевизора. Информация за бунта на Туан от последните шест часа.

На стената меко заблестя телеекрана. Запримигваха кадри, сменяйки се с невъзприемаема бързина. Телевизорът пресяваше над трийсет денонощни програми и извличаше съобщенията, където се споменаваше Туан. След няколко секунди търсенето свърши.

— Двайсет и шест предавания. Обща продължителност — осем часа и трийсет и една минути — съобщи равнодушен механичен глас.

— Започни с първата — наредих аз, настанявайки се по-удобно.

На екрана се появи емблемата на развлекателния канал и заставката на „Виктор-шоу“. Младалик мъж жизнерадостно помаха с ръка и каза: