Читать «Железният карнавал» онлайн - страница 99

За миг бавачката се замисли над тоя странен парадокс: в задушаващия свят на сиропиталището пубертетът, който далеч не означаваше разцвет, съответстваше най-често на йерархичния упадък на обитателките в пансиона; Близо тринайсетгодишни, четиринайсет максимум, момиченцата окончателно биваха изтегляни от активна служба. От този момент всяка надежда да блестят като звезди се погребваше в миналото. Някои много трудно го изживяваха — бе имало няколко случая на самоубийство. Трябваше да се признае, че ловкините въобще не щадяха своите по-големи сестри или „слугинчетата“, както обичаха да ги наричат. Присмиваха се на техния ръст, на гърдите им. Разбрали, че вече менструират, те ги засипваха с подигравки, подсмърчаха и сумтяха с отвращение, когато другите минаваха край тях, забавлявайки се да изхвърлят запасите им от тампони и дамски превръзки през прозорците. Прякорите тук се движеха в цялата гама на безсрамието, бичувайки основните прояви на женствеността в пълния й разцвет. Така те с безразличие биваха окачествявани като дойни крави, едрогърдести, коремокосмати, тампоните на мама, течението на мама…

Нито едно момиченце не искаше да порасне. Тяхното единствено желание се състоеше в това — да се задържат колкото е възможно по-дълго в границите на златната възраст, простираща се около десетата година. Извън тези рамки над главите им надвисваше сянката на залеза, на упадъка. Впрочем малцина, изглежда, осъзнаваха, че няма да се изплъзнат от юношеството, че недостатъците, които сега заклеймяваха у своите по-големи посестрими, скоро щяха да станат и техни. Има ли нещо учудващо в това? Не виждаме ли всеки ден тийнейджъри да се присмиват на ония трийсетгодишни „старци“, в които според тях изкристализира най-грозното от старческата немощ? Сякаш същата тази немощ изобщо не ги заплашваше в близко бъдеще.