Читать «Железният карнавал» онлайн - страница 98

Инженерът се размърда, почувствал се неудобно.

— Дирекцията не искаше да пробужда съмнения, Дори капитанът не знае защо сме тук. Ще го уведомя за това в деня, когато започнем работа. Имам за този случай едно писмо и чек, които би трябвало да привлекат благоразположението му…

Циганката явно се прозя, административните подробности не я интересуваха. От известно време си мислеше за мъжа с тъжните очи. За розовия му език, който така й се щеше да захапе, да насочи между бедрата си, за…

— Успяхте ли да говорите с онова момиче, дето ви гали с поглед тъй, сякаш мечтае да ви погълне? — подхвърли тя рязко, прекършвайки вдъхновението на Жорж-Юбер към организационните въпроси.

Той се изчерви и трябваше да се изкашля, за да прочисти гласа си.

— Да, доколкото можах да разбера, те са поклонници. Поклонници, тръгнали на път за Хомакайдо. Нищо сериозно, което да прикове вниманието на конкурентите ни.

— Искате да кажете — нищо, което да навлече гнева на Пазителите на Словото! — възрази Клитония с прокобен вид.

Тя издърпа чаршафа под брадичката си. Цялото й въодушевление се бе изпарило.

17

С нервен поглед гувернантката провери дали е съвсем сама на твиндека. Празните хамаци поклащаха своите торби от пропит с урина чул като равномерно подредени пашкули. Отново спуснатите странични люкове затрудняваха притока на свеж въздух и атмосферата в трюма беше натежала, витаеше мирис на пот, на неизмили се хубаво момиченца и на мръсно бельо. Мадмоазел се отпусна върху някакъв корабен сандък с медни закопчалки. Кръвта пулсираше в слепоочията й, дишането й бе учестено, а гънката между гърдите и вътрешната част на бедрата бяха полепнали в пот. Развърза несръчно колосаната забрадка, разкопча блузата си до пъпа. Смрадта от подмишниците веднага я лъхна в ноздрите. Загреба малко вода в едно канче, наплиска се отстрани. Би дала всичко, за да се излегне гола в някой хамак и да се унесе в сън, лениво поклащана от ритъма на движението. Ала това бе мечта, съвсем обикновена мечта, която палавите дяволчета никога нямаше да й позволят да осъществи. Къде ли бяха сега? Сигурно на бака — да си шушукат и да се подхилват глупаво, гледайки втренчено мъжете между краката. Тереза беше най-черното дяволче. Истински бацил на метежа, който рано или късно щеше да разбушува силните страсти. Мадмоазел често се бе опитвала да я приласкае, да я похвали за забележителните й умения на ловкиня, но малката винаги я беше изглеждала студено в очите, преди да се сопне: „Намерете си друга любимка!“

Получаваше се глупаво. Толкова глупаво! И на всичкото отгоре умираха от горещина…

Щеше да й се наложи да направи рапорт, за сетен път да изрежда имена, да сигнализира за оформящите се съюзи, за любовните съперничества, които внасяха смут в работата на групата… Усещаше се зле, бе твърде изморена. Някакво лошо предчувствие не й даваше мира още от началото на пътуването. Безпокояха я всичките тези хора наоколо: циганката и инженерът — нелогична и съзаклятническа двойка; тъжният мъж, от когото въпреки привидната му младост лъхаше на износено. И неговата спътница — красива и твърда като диамант, великолепна машинка с нежна кожа, която сякаш не изгаряше от чувства… Капитанът — присмехулник и отявлен коцкар, зажаднял за малки момичета. Тя въздъхна. Събра смелост, стана и отвори сандъка с ключа, който носеше на врата си, наведе се над бурканите. Кистите бяха започнали да ги изпълват като ужасни дребни плодове, черешки от съсухрена ципа, чиито костилки скоро щяха да бъдат сгрени от допира на най-деликатните шии. Мадмоазел ги преброи с поглед, провери похлупаците, слепени с печати от восък. И сега Тереза се бе оказала най-добрата: пет трофея срещу три на Елизабет и два на Мариана. Но почваше да се издължава, след една година ръстът й щеше значително да надвиши този на джуджетата. Е, тогава — край на ловните походи! Край на пътуванията, привилегиите… Щеше да дочака своето пълнолетие сред четирите стени на сиропиталището — с метла и парцал в ръка. Край на живота на звезда! Такова бе решението на директорките! Дотук с дребните подаръчета: дантелени гащички, бродирани кърпички, лакомства… На свой ред тя трябваше да се научи как се става прислужница, и то съвсем незначителна; слугиня за най-черната работа; миячката, която ругаеха, биеха. До двайсетата си година Тереза щеше да стиска зъби, да преглъща бликащото възмущение. Освен ако… Освен ако някой не я осиновеше, което бе малко вероятно. Формалностите бяха толкова усложнени, че обезсърчаваха дори хората с най-добри намерения. Институцията знаеше как да защитава собствените си питомци.