Читать «Железният карнавал» онлайн - страница 100

Мадмоазел пое дълбоко дъх и затвори сандъка. От време на време се улавяше в страх да не би Тереза да направи някое отчаяно движение — някой от онези нейни пируети с преобръщане, дето неизбежно водеха до среща със смъртта. Ловкинята напълно осъзнаваше грозящата я опасност, промените в своето тяло, както и толкова други черни предзнаменования, предсказващи фаталния разрив. Естествено ниска на ръст, тя все още успяваше да всее заблуда сред стълпилите се джуджета, но докога? И колко ли месеца оставаха, преди главата й да надвиши с много сантиметри черепите на гномовете?

Гувернантката закопча блузата, оправи забрадката. Да, налагаше се да внимава с Тереза, не трябваше да й позволява да стига до гибелно зло.

Господи, колко лошо се очертаваше това пътуване!

18

Клитония се беше облегнала върху бонпреса, който матросите издигнаха едва на един метър над носовата фигура: сирена с розовееща гръд, напомняща за гланца на някои сладкиши, и с опашка, следваща извивките на вълнореза. Изпънала се така, врачката сякаш се съчетаваше с кораба, а плясъците на дланите по корпуса достигаха до нея чрез фибрите на дървото, омекотени от разстоянието. Струваше й се, че като лекар, долепил ухо до туптящите гърди на болен, тя преслушва морето. Неочаквано гласът на Жорж-Юбер се извиси в свенлив протест, бързо погълнат от вятъра:

— Клитония! Внимавайте, умолявам ви! Можете да паднете!

Циганката дори не благоволи да присвие рамене. Досущ като изгаряне от слънчев удар, погледът на Давид я пареше в тила. Знаеше, че му е достатъчно да извърти глава на четирийсет и пет градуса, за да я види — беше се облакътил на защитния заслон и барабанеше с пръсти някакъв военен марш по планшира. Добра професионалистка, тя веднага бе открила у него онази отличителна черта на стеснителните и затворени в себе си личности: преимуществото на лявата ръка над дясната във всички жестове от подсъзнателната дейност. Това беше лоша поличба, защото лявата ръка символизираше предопределението и тежката съдба, в противовес на дясната, която изразяваше неограничената свободна воля, възможността да се въздейства върху хода на нещата и оттам да се видоизменя бъдещето. Пъхнал десницата си в джоба, а с другата постоянно в движение, Давид демонстрираше всички признаци на човек, осъден да понесе злата участ като пасивна жертва, като създание, люшкано безспир от теченията.

Предната вечер, докато бяха бъбрили двамата, наблюдавайки залеза, той бе отказал да й покаже дланите си. Типологията на Хипократ без колебание го нареждаше сред мнозинството на холериците: сух и слаб, свръхчувствителен, с високо чело, издаващо голяма интелигентност. По всяка вероятност ръката му беше меркуриева, подсещаща за съвсем явно предразположение към невроза. В даден момент от разговора Давид бе протегнал пръст към брега и тренираното око на Клитония успя да зърне необичаен знак в линията на живота — солиден „остров“, подчертаващ заобленостите на венериния хълм, един вид щедра бримка, разтеглила се като празни скоби, от които бяха изтекли петдесет-седемдесет години. Този човек щеше да преживее дълъг период на уединяване, на самота. Може би престой в затвор, освен ако не ставаше въпрос за някакво корабокрушение, което да го изхвърли на пустинен бряг, където да прекара половината от живота си, преди да дойдат и да го открият. За да получи по-голяма яснота, тя трябваше да направи подробен анализ и на другите линии — тези на разума и сърцето, ала нещо в очите на младежа бе възпряло устрема на циганката; съмнението й се бе превърнало в усещане, че няма да му съобщи нищо ново, КОЕТО ТОЙ ВЕЧЕ ДА НЕ ЗНАЕ…