Читать «Железният карнавал» онлайн - страница 101

Колкото до Жорж-Юбер, географът упорито продължаваше да носи ръкавици, които сваляше едва преди да си легне. Можеше без усилия да си спести подобен маскарад, понеже към него Клитония изобщо не проявяваше любопитство. Сирс я интересуваше повече. Изпъкналите й скули, финият и остър нос, устата, наляна с кръв, я правеха великолепна марсова ръка. Нямаше съмнение — тя бе дръзка, безразсъдно смела и вероятно не отстъпваше пред никакво насилие. Особено същество, създадено да командва. Не, нямаше да й се довери.

Силен тласък я върна към действителността. Улавяйки бинокъла, висящ на единия й хълбок, тя долепи гумените окуляри до очите си. Равнината от ръце сякаш избликна току пред лицето на Клитония. Фокусира набързо, като изреди наум поредицата от аномалии, с които скоро щеше да се сблъска. Болшинството джуджета имаха четен брой пръсти: по четири или по шест, и то съвсем еднакви, още повече че линиите, браздящи дланите им, притежаваха формата на концентрични кръгове, напомнящи мишена. Целият арсенал на класическата хиромантия се сриваше пред такова лукавство. И въпреки това тя трябваше да изиграе играта докрай. Ако успееше, Географската компания от Алмоа щеше да я отрупа със злато. Основната идея почиваше върху относително проста хипотеза: да се предрече бъдещето на джуджетата означаваше да се предрече бъдещето на теченията, движещи морето от длани. Океанът от пръсти, разделен на различни племена, би могъл да предложи не само познания за идни събития — конфликти, съюзи, пренаселване, епидемии, поява на водачи на тиранични кланове или пък, напротив, предразположени към сговор, — но и да позволи съставянето на морска карта за трийсет години напред. Да се разчете бъдещето на всяко едно племе, значеше да се предскажат бурите, спокойните заливи, водовъртежите, опасните места, тихите провлаци; теченията, от които трябваше да се пазят или на които можеха да разчитат; коварните зони за моряците и тези, където корабите щяха да се отбиват в пълна сигурност, и…