Читать «Железният карнавал» онлайн - страница 95

В момента, когато започна да се обезсърчава, девойчето най-сетне намери онова, за което беше дошло. Мъничка топчица плът върху бедрото на едно джудже; сферичен израстък, разположен точно над възлестото капаче на коляното, усукал се като главина на лоза. Киста, а може би брадавица. Бисер! Тереза затаи дъх. От няколко години бяха открили, че под тънък пласт съединителна тъкан папиломите на джуджетата укриваха бисери с несравним блясък. Всяка брадавица притежаваше своята седефена костилчица, всяка кожна аномалия — своята преливаща в цвят и лъскава като сатен сълзица. Както навремето мидите, така сега пигмеите предлагаха несметни съкровища; скъпоценни камъни, родени от болестта; тумори, които бижутерите препродаваха на баснословни цени. „Цялото изкуство се състои в това да имате изненадващ и мълниеносен удар!“ — често повтаряше мадмоазел. Да, сериозен, неочакван и бърз удар, защото за разлика от мидите джуджетата умееха да се защитават и много несръчни ловкини на бисери се бяха оказвали с пречупени вратове от шибване, нанесено им с опакото на китката, или с разбит череп, пронизан от лакът, ужасяващо точен.

Тереза едва успя да си поеме дъх. Сетне внимателно прецени движенията, които трябваше да направи в следващите пет секунди, и ги подложи на кратка репетиция. Брадавицата върху коляното на мъжа я хипнотизираше. Тя освободи изкоренителя и го намести в дясната си длан, докато левият й показалец опипваше стоманения шплинт, подаващ се любопитно над противоположното й рамо. С крака издълба тинята, подсигурявайки своята стойка. Всичко щеше да стане за миг — едно безупречно синхронизирано последователно движение, един грациозен балет, изпипан старателно до съвършенство, — но и най-малкото нещо можеше да го провали.

За да не предизвиква съдбата, тя изреди наум имената на Катрин, Вирджиния и Изабел, после стрелна ръката си напред. Изкоренителят се вклини в бедрото на пигмея точно в момента, в който Тереза натисна бутона. Ирисът тутакси сключи в кръг наточените като бръснач остриета, отрязвайки отведнъж израстъка плът, който бе засмукан от маркучето на уреда. Джуджето се сгърчи от болка, ала ловкинята вече беше измъкнала шплинта над рамото си. Веднага слоят омекотена кожа, покриващ гърба й от тила до хълбоците, започна да се издува като балон под въздействието на касетата с хелий, прилепена под мишницата на малката. Тя усети как едната ръка на жертвата й я опипа за прасеца, но бе много късно — вече се носеше над вкоренената тълпа, на десет метра над талазите размахани юмруци. Концерт от викове се разнесе от кораба, поздравявайки нейното излитане. На палубата момиченцата тропаха радостно с крака, съвсем явно пренебрегнали призивите на мадмоазел.