Читать «Железният карнавал» онлайн - страница 93

— Не се оставяйте да ви оплетат, приятелю. Тези дечица мечтаят само за това как да бъдат осиновени, за да се измъкнат от закона, който ги принуждава да работят по такъв начин. Иначе в техните торби има немалко фокуси!

Младият човек поклати глава, без действително да разбере смисъла на предупреждението. На бака Тереза бе започнала да се спуска…

15

Момиченцето пъхна дясното си ходило в желязното стреме в края на въжето, кабелът веднага проскърца по лошо смазания скрипец. Макарата се развърташе. Всеки път беше едно и също. Стиснала с ръце плитката усукани стоманени нишки, Тереза потрепера. Над главата й защитният заслон се отдалечаваше, раздипляйки се в мъглата. Тя изненада лицето на мадмоазел, надвесило се над празното — в забрадка, намачкана като стара визитна картичка, и със студени очи на риба, мъртва риба.

Сега вече мъжът, който стоеше до капитана, не можеше да я види. Запита се само дали беше успял да я забележи. Стори й се толкова непохватен, толкова отнесен. Поразил я бе най-вече погледът му — поглед, изхабен от живота, мрачен, посърнал. Поглед на старец. А въпреки всичко имаше съвсем младежки вид… Детето повдигна рамене, замалко не изгуби равновесие и заплашително се олюля в края на спускащото се въже.

„Няма никакъв смисъл да намигаш на младите — обичаше да повтаря Патриция, — младите никога не осиновяват. Само на старчоците може да се разчита, което е твърде жалко!“

Тереза напрегна раменните си мускули. С редиците си потъмнели пирони бордът на кораба се изнизваше на един метър пред нея. Мъглата ставаше все по-гъста — след няколко секунди хората от екипажа щяха да открехнат страничните люкове и да изстрелят димните патрони, превръщайки я в грахово пюре. Тя се помъчи да преглътне буцата от необясним страх, запречила се в гърлото й, разтърси коси върху тила си. Русолявите кичури закачливо я погъделичкаха по лопатките. Не беше неприятно като усещане. За да пропъди тревогата, започна да рецитира наум песничката на спускането — поредица от куплети без начало и без край, чиито брой, вече достатъчно голям, всяка седмица момичетата допълваха с още.

Бързай, бързай, лодчице от злато, гмурни се във водите на това блато. И гледай как със страха да се справиш, защото иначе ще се удавиш…

Думите танцуваха в пустото съзнание на Тереза като заклинания без никакъв смисъл. Изолационната линия вече се намираше доста нагоре, пръстите на краката й леко допираха търбуха от искрящо желязо на корпуса. Непроницаема бяла пяна изведнъж се разсъска и зашумя под нейните пети. И веднага лютивата миризма на димките я прониза в гърлото, сякаш неприятен дъх от цигара черен тютюн. Отворила широко очи, тя се потопи в непрогледната мъгла с чувството, че пропада в небитието. Голото й ходило докосна нечий череп, отблъсна се бързо назад с хълбоци, сетне скочи напосоки в онова, което се надяваше, че е празно пространство. Сега бе решаващият момент! Можеше да е направила неточна преценка и да се стовари директно върху някое джудже, чиито ръце щяха да се сключат около нея, да я смажат; можеше да е… Наташа беше загинала по този начин, приземявайки се върху раменете на пигмей, който веднага я бе удушил. Поне това разправяше мадмоазел. Самата Тереза се питаше откъде бавачката получава такава информация, след като изкуствената мъгла премахваше всякаква видимост на трийсет сантиметра! Но беше по-добре да не се оспорва явно авторитетът на гувернантките, ако не искаш молбата ти за осиновяване да потъне надълбоко сред купчината от досиета на чакащи…