Читать «Железният карнавал» онлайн - страница 94

За частица от секундата тя разбра какво е агония, после краката й затънаха в тинята на дъното с необичаен шум сякаш от звучна целувка. Изправи се. Човешката гора не потрепера. Бе се приземила между две джуджета с мускулести хипертрофирали туловища. В момента техните клепачи бяха затворени, както винаги ставаше при мъгливо време. Цялата дейност на ловкините на бисери се уповаваше на тази най-незначителна подробност: гномовете не можеха да понасят парцалите мъгла, които дразнеха очите им и предизвикваха у тях ужасни кризи на конюнктивит. За да избягнат временно тоя тормоз, те продължаваха работата си слепешком, опипом, улавяха празното с едрите си ръце, протегнати над главите им, и изблъскваха напред сантиметър по сантиметър огромните корабни корпуси, чиято сянка ежедневно ги покриваше.

Тереза започна да се придвижва, като заобикаляше отстрани. Стараеше се да прави колкото е възможно по-малко вълнение в тинята, стягаща я за глезените. Впрочем убеждението, че джуджетата никога не се движеха, бе погрешно. Макар и да бяха така потопени, ходилата им въобще не представляваха вечно сраснали се корени, а шпакли, учудващо широки, напомнящи гумените плавници, използвани от подводничарите. Когато се наложеше, тези нозе знаеха как да стъпват ритмично в калта, изхвърляйки големи меки плисъци със зловонни миризми. Въпреки студа Тереза чувстваше, че потта на вади се стича по слепоочията и върху носа й. Провери дали омекотената мембрана, скриваща нейната уста, прилепва добре за брадичката. Това беше единствената й маскировка, единствената измама, която можеше да противопостави на неприятеля, ако някой пигмей внезапно отвореше очи. Ниският ръст и привидната липса на устни щяха да заблуждават четири или пет секунди — повече не й трябваха, за да избяга. Поне така обичаше да повтаря мадмоазел. Катрин, Вирджиния и Изабел, които никога не се бяха върнали, вероятно мислеха другояче високо там горе, в рая на ловкините на бисери!

Напредваше с изключителна предпазливост, гледаше да не се отдалечава много от кораба и да не навлиза в зона, където мъглата, не чак толкова гъста, нямаше да я закриля със същата сигурност. Диханието на джуджетата милваше кожата й подобно топъл полъх с ухание на йод. Залутала се в тълпата на недораслите хора, тя вече не усещаше студ. Бе загубила представа за времето, сякаш часове наред се промъкваше сред голи тела. Край нея гърдите се издуваха в ритъм и смесени въздишки разливаха шум като от прибой върху каменист плаж. Овладя се. Не беше сега моментът да потъва в мечтания. Ако се върнеше без улов, мадмоазел щеше да я лиши от храна чак до следващия ден. Може би дори щяха да й конфискуват хамака или да я наложат здравата няколко пъти с каиша по дупето — най-вероятно това ще бъде матрос с почервеняло лице и с панталон, издул се силно отпред, както обикновено. Подскочи от отвращение само като си го помисли и продължи да дебне, оглеждайки с нараснала бдителност телата наоколо. Машинално пръстите й пробягаха по тила в търсене на механизма изкоренител, прикрепен на тънък найлонов нашийник, който дългите й кичури скриваха от чуждите погледи. Изкоренителят бе малък по обем уред, чийто външен вид в общи линии напомняше фенерче. Достатъчно бе да го долепи до кожата и да натисне бутона. Диафрагма, подобна на ирис, начаса се затваряше — диафрагма, състояща се от множество ужасно наточени остриета. На този стадий от операцията момичетата трябваше да действат бързо, твърде бързо, ако не искаха да се присъединят към Катрин, Вирджиния и Изабел…