Читать «Железният карнавал» онлайн - страница 91

— Хитро! — отбеляза инженерът с любознателен глас на учен. — Но така не рискуваме ли да пострадаме?

— В никакъв случай! Азбестът напълно изолира горните палуби. Корпусът може да бъде загрят до червено, без температурата във вашите каюти да се покачи и с градус. Хората, които работят на този етаж. точно затова са принудени да носят обувки с коркови или дървени подметки — за да избягнат промените в кръвоносните съдове, предизвиквани от отделяната чрез керамиката топлина. Така впоследствие се премахва и опасността от разширени вени.

Огледът беше приключил. В безпорядък пътниците се пръснаха. Единствено гувернантката и инженерът останаха още няколко мига с Орноз да получат някои допълнителни технически уточнения. В мижавата светлина, процеждаща се през страничните люкове, момиченцата изведнъж бяха придобили сериозно, може би заплашително изражение. Давид усети как погледът на най-голямото хищно разкъсва профила му, а после се впива между краката му. Когато обърна глава, сините очи, потънали в море от лунички, отвърнаха с иронични пламъчета. Презрителни и прегладнели.

Той се окопити. Задушаваше се, натикан в този кошмарен ковчег, зад чиито стени вместо най-обикновено машинно отделение сега се криеше зала за изтезания, и то от най-ефикасните.

С нахлуването на светлината глъчката от разговорите се поднови. Капитанът набързо разпредели каютите. За голямо свое учудване Давид установи, че колежанките бяха настанени в трюм без никакви удобства, в който висеше наниз от мръсни хамаци; останалите пътници бяха отпратени към занемарени номера, макар и обзаведени с всичко най-необходимо. Циганката и инженерът потънаха в една и съща стая, което пробуди подозренията на Сирс:

— Хм, не ми се стори да са заедно тия двамата!

Дали чисто и просто беше учудена? Зад въздишката й младежът сякаш долови горчиви нотки на разочарование, примесено със злоба.

— Защо наблъскаха момиченцата в онзи вонящ трюм? — изрази той мисълта си на глас. — Толкова ли нямаше друго място?

— Те не са тръгнали на увеселително пътешествие, вече ти казах. Намират се на борда, за да работят, това е. Някъде да си виждал моряци да бъдат настанявани при пасажерите?

Резкият тон не допускаше никакво възражение. Давид се напъха в леглото си и се изтегна. Матракът беше твърд, чаршафите — грапави. Той затвори очи. Още щом стъпи на идеално излъсканата с восък палуба на кораба, някакво жлъчно, мъчително безпокойство бе почнало да го свива в стомаха. Чувството за задушаване го бе склещило в гърдите и натежаваше, посиняваше ноктите му, караше го да се задъхва. „Ще се случи нещо ужасно — каза си Давид, издърпвайки възглавницата под своя тил. — Нещо ужасно и непредотвратимо.“ Ала веднага пропъди това глупаво предчувствие. Съсредоточи се върху картините, които пробягваха под склопените му клепачи: погледа на Сирс, вперен в изчервяващото се лице на Жорж-Юбер; момиченцата и двусмисления балет на техните розови бедра и бели пликчета; острия, отсечен профил на циганката и алената й кърпа, вързана като на корсар… „Хубав език имате, език като бадемово желе, всеки би пожелал да го захапе!“ Не, не беше така… Бедрата с цвят на бадемово желе на девойчето със сините очи, розовият език… Червената кърпа, пламналите бузи на Жорж-Юбер и… Той се унесе в сън.