Читать «Железният карнавал» онлайн - страница 89

Клитония от Сиракуза. Египетско таро. Келтска пирамида. НАУЧНА ХИРОМАНТИЯ.

За голямо учудване на Давид инженерът поздрави врачката с приветливост, каквато обикновено се проявява спрямо по-висшестоящите в йерархията. Циганката отговори отегчено, леко кимна и се обърна към морския простор.

Ненадеен тласък разтърси плавателния съд и той се заклати върху своите релси. Давид веднага погледна към бреговата ивица. Впрегнати за корпуса на кораба, десетина коня го теглеха към морето. Посинелият търбух стържеше по пътя си, бълвайки букети искри от едната и от другата страна на носа. На палубата момиченцата бяха запушили уши и се кривяха във физиономии, без да успеят да погрознеят. Грамадата набираше скорост. Отдолу въжетата за изтегляне бяха разхлабени. Замръзнали неподвижни, с навъсен поглед, сега животните наблюдаваха как край тях се изнизват дървените и стоманени хълбоци на този кораб без мачти, без платна и без витла, чийто вълнорез се носеше устремно към овлажнелите аплодисменти на първите талази от протегнати ръце.

Плавен трус им даде да разберат, че бяха напуснали брега. За част от секундата носът се залута в танц, подмамен от несигурна ръка, после множеството навлезе в ритъм и корпусът подхвана своето дълго придвижване по повърхността на дланите. Давид докосна с пръсти челото си — то цялото струеше в пот.

Капитан Орноз бе слязъл от юта. Приближаваше се към пътниците и ровеше в гъстата си брада. Младежът забеляза, че ситни парченца отлющена кожа изникваха изпод черните косми, за да се посипят върху жакета във вид на ефирен бял прашец.

— Ще ви разведа из кораба и ще ви покажа каютите — атакува ги той без предисловие. — Не се пъхайте в участъците, определени за маневриране, и всичко ще бъде наред. На палубата можете да се разхождате колкото си искате и по всяко време на денонощието, а раздаването на планктон става през портовете на форщевена, от онези места, където някога са стояли топовете.

После Орноз се въоръжи с една димяща лампа и ги поведе към вътрешността на кораба. Коридорите упояваха с миризмата на пчелен восък, медните ръкохватки просветваха с кадифени отблясъци в полумрака. И колкото повече потъваха надолу, толкова по-отчетлив ставаше плясъкът на влажните длани. Беше като че.ли шум от някакво гигантско засмукване, като тропот от тичащи голи крака, втурнали се по хлъзгав тротоар, като бягство на тежко животно през калта на мочурище…