Читать «Железният карнавал» онлайн - страница 90

Никой не отрони дума. Давид потърси ръката на Сирс, но младата жена се намираше далече назад.

Забеляза, че без смущение тя детайлно изучаваше профила на инженера, докато същият със силно поруменяло лице, изглежда, следеше подновените обяснения на капитана с внимание, близо до хипнотичния унес.

— Винаги оказва такова въздействие върху дамите — прошепна дрезгав глас в тила му. — Може би чувства необходимост от майчински грижи? Освен ако не е стремеж за превъзходство. Вие как мислите?

Циганката му беше проговорила, без да помръдне с устни. Давид зяпна, за частица от секундата застинал изумен.

— Хубав език имате — присмя се врачката, — сигурно е много сладък. Но не го показвайте на когото и да е, понеже някой може да ви го захапе.

Той отстъпи назад. Челюстите му бяха блокирали, скулите изведнъж се бяха възпламенили. Клитония продължаваше да стои в профил, огромното й око блестеше като емайл. И на младежа му хрумна, че цветът на нейната кожа влизаше в идеална хармония с дъсчените обшивки. Някакъв глас прогърмя и го върна към действителността.

— Както виждате — мучеше капитан Орноз, — подът под краката ви вече не е дървен, ами керамичен. Намираме се на мястото, което сме свикнали да наричаме изолационна линия. Под настилката с плочи има амиант. Над нас носът на кораба, задната кула и различните палуби са от дъски, а пък отдолу, собствено казано, е корпусът от метал. Какъв е смисълът на подобно разпределение, ще ме запитате вие? Защо не единен, устойчив кораб, изграден от стомана от горе до долу, вместо този сложно монтиран плавателен съд, тоя хилядолистник, чиито сглобки се менят на всеки етаж? Е, добре, това е така, понеже корпусът представлява нашият най-сигурен начин за защита. Хайде, елате оттук, сега ще разберете…

Играеше си на гид, подготвяйки се бавно и умело, за да направи впечатление. Млъкваше, въртеше, очи, сменяше интонацията. Давид забеляза, че центърът на трюма бе зает от дупка, разтваряща се като голям люк към по-долно ниво. С тази приблизителна разлика, че капакът, целият отлят от чугун, повече напомняше за врата на фурна или на пещ в локомотив. Въглища, лопати и дърва бяха отрупани край стените на кораба.

— Мислех, че вече няма мотор в такива параходи — глупаво се обади инженерът. Клитония сподави ново изхилване.

— Тук не става въпрос за класическо котелно помещение — прихна капитанът. — Всъщност всичкото това гориво има за цел не да подхранва някакъв двигател, а да затопля корпуса на кораба като печка.

— Като печка ли?

— Да. Представете си, че джуджетата поради една или друга причина решат да скръстят ръце, че внезапно им хрумне да ни преобърнат или да ни оставят на място в заседнало положение, докато изчерпим провизиите си. Дори още по-просто — ритъмът на изтегляне на кораба намалее до крайност… Е, добре, тогава ще ни трябват само няколко лопати въглища, за да сгорещим корпуса, да превърнем кила в пареща плоскост, във врящ котел, в пещ, която те ще бързат да си прехвърлят от ръка на ръка, както се прави с нещо, току-що извадено от огъня, и от което човек гледа да се отърве час по-скоро…