Читать «Железният карнавал» онлайн - страница 88

Давид бе очаквал всичко, само не и да пътува в компанията на девически пансион. Обърна глава за обяснение от своята спътница, но тя благоволи да го удостои с иронична и донейде състрадателна физиономия.

Децата вече се бяха скупчили отпред и подскачаха на куц крак от една паркетна плоча на друга, сякаш имаха под себе си разчертана въображаема дама. Смеховете им се разливаха в изблици на трели, рокличките им политаха, разкривайки техните бедра — розовеещи като бадемово желе — и изпъкналите части в гащичките, съвършено чисти, без никакво петънце. Почувствал, че върху него натежава погледът на онази, която навярно бе гувернантката, натоварена да се грижи за малките, Давид инстинктивно сведе очи. Почти веднага оживлението секна, като представление, което се прекратява, щом стане и си тръгне единственият зрител, за когото то е било предназначено.

За сетен път той се обърна към Сирс:

— Да не са колежанки?

А тя прихна в смях:

— Не, ловкини на бисери!

Запита се дали не му се подиграваше, после вдигна рамене и се вглъби в себе си — начумерен, опечален. Вниманието му обаче беше привлечено от пристигането на други двама пасажери. Видя мъж, облечен в черно като нотариус, нахлупил на главата си шапка с подвити краища, съвсем извехтяла и демоде. Висок и сух, той носеше дебели рогови очила с кръгли стъкла, опасно надвиснали над бледия му нос, вирнат комично. Въобще не бе нужно дълго да го преценява. Разбра, че всъщност ставаше въпрос за един от онези младежи, които — гонени от натрапчивата мисъл да изглеждат по-възрастни, отколкото са в действителност — проявяваха чудеса от изобретателност, за да прикрият своето лице, едва-що изтръгващо се от детството, под лакираната черупка на петдесетгодишен зрял господин. До гърдите си той притискаше издута кърпа от марокен, изтъркана дотолкова, че прозираше, но на която името му бе избродирано със златисти букви: Жорж-Юбер П. Дипломиран инженер. Нхк.

Мърморещ носач остави в краката му сандъче, наподобяващо твърде армейските. То беше обозначено с големи надписи по етикета: Навигационна компания — Алмоа. Хидрография на брегове. Географски изчисления. Морски и пристанищни карти.

Звучеше му като реклама в каре от телефонен указател.

Някъде откъм бака две-три момиченца се изсмяха безсрамно. Инженерът се обърна, почувствал се неловко, впил пръсти в своята кожена чанта. Веднага след това на мостика се появи жена и Давид не успя да сдържи бодежите в стомаха си. Главата й беше плътно увита в червена копринена кърпа, завързана според обичая на пиратите или циганките, и увенчаваше едно съвсем слабо тяло, по което костите изпъкваха при всяко движение. През процепа на вехто наметало с кирлива и изтъркана до блясък яка бяха загатнати формите на туловище, усукано от плетеница мускули и нерви, където гърдите се отличаваха с… пълното си отсъствие. Единствено кафеникавите кръгове на зърната, ненормално развити, позволяваха да се твърди, че тази гръд принадлежи наистина на зряла дама, а не на девойче, все още лишено от окосмяване. По някакъв странен контраст бедрата се извиваха подобно вретена от розова и стегната плът, подсещащи за дълги години езда или за сексуални двубои. Лицето й бе хлътнало в гънката на нос, очертал се като острие на нож-вълнорез, съпроводен от две едва-едва оформени ноздри и миниатюрна уста с невидими устни. Звезда и едра въпросителна бяха щамповани върху гърба на наметалото, а пък малко по-надолу, изписано с готически букви, можеше да се прочете следното: