Читать «Железният карнавал» онлайн - страница 86

Младият мъж въздъхна дълбоко. Драматичното изживяване бе продължило не повече от секунди. Можеха да го отвлекат, без никой свидетел да види в това зъл умисъл, без дори да има време да нададе вик, който така или иначе щеше да бъде заглушен от стържещия, пронизителен писък на флейтата.

Краката му все още се огъваха от страх. Улови се за парапета. И само като си помислеше, че след пет-десет минути мълниеносната атака пак щеше да се поднови — някъде в града, на пъстър площад, булевард или в сумрака на тиха уличка — вредом, където обикновени и доверчиви хора щяха да се оставят да ги уловят за ръката и…

Давид машинално се отупа. Готови фрази напираха на устните му: мирис на барут… по ръба на бръснача…

Бяха съвсем изтъркани метафори, означаващи главно, че току-що се е разминал на косъм с голяма опасност. Отново бе завладян от пристъпи нервен смях, който за щастие маската му позволи да прикрие.

— Съгласни са да ни вземат! — извика Сирс, като притича възбудена. — Останали са няколко места в последния паланкин.

Той я последва, покатери се в нестабилния ракитов кош, прикрепен за гърба на една камила, и пое дълбоко дъх. Двайсет минути по-късно керванът прошава към голата равнина. Сгушен в дъното на носилката, Давид бе вперил очи в електриковосиньото небе. Колонадите и сводовете на укрепленията преминаваха над темето му, заслонявайки го за миг с назъбената си сянка. Младежът се насили да преброи до петстотин, преди да се изправи. Сетне приклекна и обърна глава…

Градът на Празненствата чезнеше в прашните вихрушки на процесията. Все пак той има време да забележи силуета на дребно човече, изпъчило се върху тайната врата на крепостните стени. Слънцето бликаше в медни отблясъци по голия му череп. Без да разбира много добре защо, Давид изпита увереността, че това бе Корк…

12

Пътешествието мина безпрепятствено. Те се разделиха с кервана в Сен Матийо де Сабл и за незначителна сума наеха впряг от два пощенски коня, който ги превози до границата на кремъчната равнина. После на три етапа редовна пощенска връзка ги докара до Морето на джуджетата, оставяйки ги в началото на крайбрежно градче, наречено Алмоа. Там започна дълго и мъчително издирване, което ги поведе от странноприемници до докове и от докове до хангари в търсене на капитан, готов да ги стовари на остров Вортсо. Повечето хора въобще не знаеха за съществуването на такава земя, мнозина се мръщеха и не искаха да предприемат подобно пътешествие без съответната тлъста сума. А други, които доста набързо дадоха съгласието си, сякаш бяха най-вече заинтересовани да им се плати предварително и да вдигнат котва… без пасажери!

Накрая, след поредица от несполуки, някакъв офицер от командорията им подшушна името на едного с богат опит, осигуряващ почти редовна връзка между различните острови в Морето на джуджетата. Ставало въпрос за капитан Орноз — с тъмно минало на отявлен побойник и скандалджия, „но на когото човек може да се довери, без да се притеснява!“