Читать «Железният карнавал» онлайн - страница 83

Беше започнала да разкъсва на парцали засегнатия от коварните частици костюм, когато Давид й каза за двете искрящи точици, впили се в нейното гърло. В процепите на маската очите на Сирс се разшириха от ужас.

— Веднага ги изтръгни! — задави се тя. — Не се тревожи, че ще се наложи да ги изрежеш, те са кожносрастващи се и нищо не може да ги отлепи — нито спирт, нито какъвто и да е разтворител… Бързо, действай!

Плъзна длан под сакото си на травестит и извади оттам кинжал с безукорно наточено острие. Сетне смъкна шлема от папие-маше и приклекна. Въртящ неуверено в ръце този скалпел, Давид се поколеба, пристъпвайки от крак на крак.

— Побързай! — замоли го тя.

Той събра смелост, затаи дъх и прихванал оръжието като молив, описа по един пурпурен кръг около всяко хартиено колелце. Кръвта бликна тутакси и опръска оперативното поле. На ръба на припадъка младият човек издълба два дълбоки кратера от плът и мазнина, а после изхвърли кожните капачета с опакото на острието. Те изпаднаха на земята, отнесли със себе си своя товар от бавна смърт. Пребледняла като платно, Сирс накъса хастара на костюма. Доколкото можа, той натъкми от него временна превръзка, която веднага разцъфна в големи червени цветя.

— Кърви! — разхълца се Давид. Тялото му плувна в ледена пот.

— Ще мине! — прошепна дамата. — Провери дали няма още!

Той основно започна да я преглежда, молещ се да не му се налага пак да проявява уменията си на хирург аматьор. Ала по Сирс нямаше други попадения. Почисти я от конфетите, полепнали върху дрехата, изрязвайки в плата дупчици с големината на монети, След което на свой ред се подложи на изпитателния оглед на младата жена, но се беше изплъзнал от картечните откоси — по него не личаха никакви признаци на зараза.

Решиха да се измъкнат от друга улица и започнаха да се придвижват с наведени глави, вперили очи в земята, дебнещи с нарастващ страх за появата на златистите точици с идеална окръжност. Превръзката от извехтял памучен плат около врата на Сирс се беше превърнала в яркочервено шалче. Наложи се нейният приятел да я прихване подръка, дотолкова походката й бе станала колеблива. С почти недоловим глас тя го насочваше по пътя, който трябваше да следват. Така прекосиха един опустял квартал и можаха малко да си отдъхнат край някакъв фонтан. Възползвайки се от случая, Давид се вмъкна в близката къща, откъдето донесе провизии и чантичка с всичко необходимо за първа медицинска помощ. Това му позволи да направи вече твърде прилична превръзка, отговаряща на изискванията на съвременната асептика. Няколко болкоуспокоителни допълниха този лечебен престой.

— Не мисля, че улучилите ме конфети са имали време да си свършат работата — рече Сирс с бледа усмивка, — но просто ми се размина на косъм. Говори се, че използвали и някакви серпентини от неразкъсваща се изкуствена материя. Те се усуквали около себе си под въздействието на човешката топлина и душели своите жертви като примката на бесило.

Десетина минути по-късно тя усети главозамайване. Давид реши да отдъхнат, докато се спусне нощта. Разби друга врата и се нанесоха на първия етаж в сграда, опразнена от карнавала.