Читать «Железният карнавал» онлайн - страница 85

Давид отиде да помогне на Сирс. Заделиха хранителни припаси, измъкнаха куп дрехи пред слисаните погледи на празнуващите, сетне наместиха маските си и слязоха на улицата. Почти цял час им бе необходим, докато зърнат крепостните стени на укрепленията. Запречил южната порта, на пътя се беше разположил керван. Подръпвайки юларите, върволица камили надаваха пронизителни писъци. От откъслечните разговори, носещи се във въздуха, младежът разбра, че става въпрос за пътуваща трупа фокусници и музиканти, които се прибират у дома, сключили договор за сътрудничество с властите от Града на Празненствата.

Сирс подхвърли идеята, че може би ще е изгодно, ако се намери място в кервана, и хукна да преговаря с един от водачите на групата. Пазарлъкът се проточи. Давид предпочете да приседне встрани. Забеляза дървено мостче, боядисано в яркочервено и прекрачило малък поток, и беше привлечен от красивата гледка. Дъските проскърцаха под стъпките му, щом отиде да се облакъти на парапета.

Някъде от дясната му страна отекна пискливият звук на пикола, но той не й обърна внимание. Бе разтревожен от мисълта за предстоящото им пътуване. Мрачни сцени се редяха в неговия мозък, когато фарандолата изскочи и завладя улицата с ритъма на бърза, жизнерадостна музика, която развързваше краката и ги изпълваше с непреодолимо желание за танци.

Давид се притисна о парапета, за да направи място на шествието. Хвърляйки разсеяни погледи натам, установи, че някои младежи подрипват пъргаво като козлета и гръмко се смеят, докато у други личат всички признаци на изтощението. Не осъзна какво става до момента, в който последният от редицата не протегна към него ръка да го хване… Стоманените пръсти изщракаха в дланта му с шума на заключваща се брава и той съвсем ясно почувства как ставите на робота се навлажняват с кожно лепило. Изтръпна от ужас:

ФАРАНДОЛАТА! Как бе могъл да я забрави! За частица от секундата в съзнанието му отново нахлу образът на пътуващата каторга, която беше наблюдавал в равнината преди пристигането им в Града на Празненствата — веригата от затворници, обградени от кибернетични пазачи с подскоци на танцьори звезди. Думите на Сирс бликнаха пред очите му: „Лепило, което нищо не може да разтвори; истинска анатомична спойка, обвързваща жертвите и техните палачи до смърт! Няма никакъв начин да се измъкнеш, освен ако някой не ти отсече китките!“

Те щяха да го заловят! Щяха да го повлекат след себе си, хранейки се с неговата енергия, превръщайки го с всеки изминал час в парцал с окървавени крака! Те… Той се напрегна и се стовари тежко по задник в средата на моста. Китката му отхвърча в пръстите на робота, който се отдалечаваше, а Давид се оказа свободен. Свободен и поразен от изненада. Едва когато погледна оголената си ръка, разбра, че гумената ръкавица го беше предпазила, изолирайки плътта му от ужасяващия органичен туткал, предназначен да направи от него сиамски близнак. Да, червената гумена ръкавица от костюма на Дядо-ще-ти-пусне-кръвчица-та! Избухна в идиотски смях и скочи на нозе, за да проследи с поглед виещата се нишка на фарандолата, която вече се вмъкваше в града като змия, просулваща се в ботуша на спящ. Последният робот напразно тръскаше десница в опит да се отърве от каучуковата ципа, прилепнала за дланта му. А после един завой погълна шествието.