Читать «Железният карнавал» онлайн - страница 49

Те продължиха криволичещия си ход. В центъра на един площад поривите на вятъра, нахлуващи от съседните артерии, бяха струпали истинска камара от конфети. Хлътнал до гърди в края на тази планинска грамада, нечий полудял кон неистово риташе и се мъчеше да се освободи; кожата и гривата му бяха засипани с безброй точици във всякакви багри. Уплашените изцвилвания на животното създаваха впечатлението, че безобидните късчета хартия, които го заливаха отвсякъде, всъщност принадлежат към някаква кошмарна хищническа порода. С нотки на нарастваща тревога Давид се запита дали конникът не беше погинал, погълнат от грамадата, или пък представляваше все още живото й ядро, подобно на сгърчен човек, по когото се полепват и срастват с него рояк от обезумели, побеснели оси… Но преди да успее да формулира своя въпрос, Сирс го бе издърпала в прикритието на полегата уличка.

Измъкнали се от блатото на конфетите, те се гмурнаха в джунглата на серпентините. Развивайки се от върховете на покривите и сводовете, милион лентички в преливащи цветове бяха изтъкали около всяка сграда подобие на шумоляща, непроницаема пелена. Гора от крехки лиани, които трябваше да изтръгват с пълни шепи, ако искаха да си проправят път. Давид се потапяше в сърцето на този необикновен порой, протегнал слепешката ръце. Уж лесно смачкваща се, завесата с всяка секунда ставаше все по-плътна и твърда, за да се преобрази накрая в истинска сбита и еластична преграда. Озовал се в плен на сноп розови гирлянди, той за миг се поддаде на паниката. Косият постоянен дъжд от хартиени ивици по лицето му, в началото нежен и изпълнен с ласки, се беше превърнал в болезнен допир, а след това — в разрязвания. Когато Сирс се втурна да му помага, челото и скулите на спътника й бяха набраздени с драскотини.

— Ще ни трябва мачете! — прокле той, засрамен от неспособността си да преодолее примките на карнавала.

Малко по-късно забеляза друг ругаещ човек, който със замах кастреше лентите с ножица, за да разчисти от тях вратата на дома си.

След три безплодни опита Сирс най-сетне успя да наеме миниатюрна стаичка в сумрачен и мръсен хан. Мансардата, разположена току под небето, имаше капандура с ръждясали и проядени черчевета.

— Великолепен изглед, всичко се откроява като на длан! — подкрепи доводите си ханджията. — От вашия прозорец ще можете директно да наблюдавате бала! Шанс, за който всички ще ви завидят! Само си помислете!

Щом се озоваха в стаята, Давид пожела да изрази своето възмущение, обаче младата жена постави пръст върху устните му, като с жест му показа, че мястото не е сигурно. После го отведе под стряхата, където беше повдигната синкавозелената капандура.

— Гледай! — прошепна тя, посочвайки равнината в околностите на града. — Приготовленията за банкета!

Цяла армия от каторжници подреждаше масите за пиршеството една до друга, като внимаваше да ги намества ръб до ръб, сякаш са участъци от релсов път. В крайна сметка тази върволица от плоски повърхности образуваше своеобразен насип, който се проточваше по билото на възвишенията подобно наниз от костени плочки върху гръбнака на гущер. Същинска змия от излъскано дърво, причудливо насекомо със сплескан гръб и хиляди прави крачета, гигантската маса, учленена от стотици съединения, се извиваше през полето, съчетавайки се с формите на релефа. Тя бе последователно права, крива, полегата, в зависимост от това дали преминаваше през равнина, дали щурмуваше хребетите, или се гмуркаше в някоя долина. Човек можеше да си помисли дори за самото материализиране на понятието граница, за някакъв осезаем екватор, разполовяващ планетата по цялата й окръжност. Давид трудно успяваше да повярва на очите си. Забързани групички тичаха от единия до другия край на местността, носеха на рамо или дърпаха пълни каруци с нови жалони, с нови прешлени, които веднага наставяха към предишните, изтегляйки с още мъничко чудовищния гръбнак, който пресичаше селищата, без да спира в тях, катереше поляните, обкръжаваше града… Колко ли километри бяха опасани така? Колко ли хиляди столове трябваше да се наредят от двете страни? Колко…