Читать «Железният карнавал» онлайн - страница 27

— Последният от водачите — прошепна младата жена. — Били са необходими стотици жертви и хиляди рискове, за да измъкнат тялото му от кладата. Той е бил пророк. Погледни гърдите му.

Давид се наведе. Пергаментовата кожа притискаше плътно гръдната кост с точността на анатомична шина.

Разчете първите думи на някаква татуировка, подредени в строфи, почти изличени.

D’hogon dugoz hanap Wardon agrez fletr’uz Marlec orev a’traph Fi don, Kale’k oruz…

— Какво е това? Бретонски?

Сирс намръщено го изгледа.

— Не — отвърна леденостудено. — Това е корпоративният език на водачите от Хомакайдо. Криптодиалект, който никой досега не е успял да преведе. Вероятно аз съм последната, която може да разгадае смисъла на тази татуировка. Става въпрос за пророчество. Разказ за видение, споходило водача по време на най-жестоките преследвания. Но по-добре слушай.

Тя затвори очи, съсредоточи се и започна да рецитира:

… Ще дойде ден, във който старец, ще върне пак безгрижната си младост в обятията па животворна самодива с натежала, едра гръд, ще я изпива той, изгарян в нейния плам и в нейната лудост, преди навеки във леглото да срещне тя пък свойта смърт. Трагедии и мъка той в бран и сълзи ще е опознал, ала към краища с веселие ще го зове далечен път за карнавал. И по главите на джуджета в морето им с вълни необуздани безспир ще дири той следи за друм към твърдини на великани и ще добие словото, що знае как цял свят да омае, съгради. Говорещи и неми ще се мъчат да му сторят хиляди злини, за да остане твърда крепост Хомакайдо и да брани тя вещанието свое тайно.

Давид направи гримаса.

— И смяташ, че във всичкото това се говори за мен? Ръката на Сирс се стовари върху рамото му. Ставите й бяха втвърдени. В момента от младата дама се излъчваше такава заплаха, такава опасност, че гостът начаса преглътна сарказмите, надигнали се на устните му.

— Старец ще върне пак безгрижната си младост! — отчетливо произнесе тя. — Не се ли разпознаваш? От вчера твоята история се носи из всички кръчми в града, разтръбявана от секретарките в службата по подмладяването. Трагедии и мъка той в бран и сълзи ще е опознал? Дори гибелта на венерианката е описана: Преди навеки във леглото да срещне тя пък свойта смърт!

Смутен, Давид се освободи.

— Да приемем, че е така. Но останалото? Непонятно е!

— Не всичко. Става въпрос за маршрут.

— Ами говорещи и неми? — Пазителите на Словото. Орденът наброява множество братства, като всяко от тях се отличава с характерно поведение спрямо употребата на речта. Има неми и вентрилози, за които тя е нечистотия, доброволците афазици се уединяват в обожание на една единствена дума, а циклиците (или говорещите) възхваляват словесния потоп, който пречиствал страстите. Привидно те образуват доста твърда, дори непроницаема каста, но зад кулисите се отдават на жестоки борби, войни за влияние. Само едно нещо ги обединява: тайната на забраненото поклонничество, загадката на Хомакайдо. Техният общ интерес е никой да не разбули мистерията, да не достигне и обсеби истината.