Читать «Железният карнавал» онлайн - страница 29

Той рухна. Нямаше никакво желание да се впуска в словесен двубой. Обърна глава към преддверието на църквата. Витражите потъмняваха, вечерта се спускаше.

— Не мислиш ли, че те ще нападнат параклиса? — запита обезпокоено.

— Не. Медната църква вдъхва страх у хората от улицата. Била е построена от почитатели на мълнията. Пирамидалните й части, кубетата и стрелите по тях са замислени да привличат огъня на небесата. Някога, предимно в буреносни вечери, вярващите са се струпвали в преддверието и са чакали мълниите да ударят отгоре, да се разпрострат по цялата метална площ из постройката и да ги поразят точно насред някой псалм. Затова и много от статуите са наполовина разтопени, затова камбанарията има такъв вид, преливащ в цветовете на дъгата. За тази вечер прогнозата вещае буря — виждаш, че не съм избрала терена без предварителен умисъл. Никой няма да посмее да стъпи тук, преди да настане утрото, на сигурно място сме…

Давид изпита усещането, че краката му ще се огънат под него.

— Аз ще тръгвам — продължи Сирс. — Трябват ни коне, оръжия и припаси. Ще се върна към полунощ, тогава ще се опитаме да се измъкнем през портите на града. Докато ме чакаш, не излизай оттук и не си подавай носа на прага — стрелата много бързо прелита през улицата.

Преди да успее по някакъв начин да протестира, той се озова сам.

„Думата, която побира в себе си всичко“… Фразата танцуваше в съзнанието му. Искаше му се да запуши ушите си, да остане глух за тази песен на сирените, обаче нещо дълбоко у него се беше пробудило. Странен вътрешен плам, изпепеляващ и разкъсващ. Първата искрица на клада, чието единствено желание бе да се разгори. Да, религиозните и политическите интриги на търсенето му бяха съвсем безразлични, но крайната цел…!

Дланите му се овлажниха. Той изруга, седна на една скамейка. Беше готов, знаеше го. Примамката се бе забола в езика му и колкото и да се съпротивяваше…

Изведнъж нечия сянка го покри с тежко изшумоляване. Давид вдигна очи. Мъжът с червената пелерина беше застанал пред него непоколебим, напудреното му лице не издаваше никакво чувство.

— Държах честно да ви предупредя, че тази вечер изобщо нямате шанс да се качите в обратния влак — заяви той с чудноват глас на момиченце. — Гарата е обкръжена отвсякъде. По улиците на града кръстосват патрули. Само след малко ще ви бъде невъзможно да се промъкнете през брънките на мрежата.

— Вие сте… Пазител на Словото? Така ли?

— Точно така — отвърна другият с тържествен тон ни патриарх, — аз принадлежа към братството на циклиците. Към онези, които народът вулгарно нарича говорещи…

Давид се изправи, но мъжът продължаваше да го надвишава с една глава.

— Дори и тази църква няма вечно да ви закриля — додаде човекът в кожената пелерина с гърления изговор на лукав селянин, — буреносните облаци се струпват, стихията се задава. Когато мълниите подпалят камбанарията, вие ще бъдете принуден да излезете…