Читать «Железният карнавал» онлайн - страница 25

Макар че не искаше да си го признае, ставите му се бяха отпуснали, а коленете — омекнали. Дълго напряга слюнчените си жлези, докато успее да овлажни езика, който нахлуващият страх бе превърнал в късче картон.

Медната църква го посрещна потънала в аленочервени отблясъци и с неприятна миризма. Той прекоси преддверието, стараейки се да не тропа с токовете. Веднага щом мина под сводестата двойна врата, някаква ръка го сграбчи и дръпна към стара изповедалня, обслужваща последователите на уртхмела.

Трябваше да се наведе, за да се промуши в тясната ниска кабинка, тапицирана в овъглен корк. Сирс залости входа с помощта на мандало, което, изглежда, беше поставено неотдавна.

— Това е интеркултова църква — обясни тя накратко. — Опит за симбиоза, който не донесе нищо. Днес тук вече никой не стъпва.

— Казвам се Давид — глупаво се обади той.

— Знам — прекъсна го младата жена, — сега във всички кръчми се говори само за вас и за вашето „престъпление“. Пазителите на Словото отреагираха с образцова бързина. Не, те няма да ви докоснат! Ще оставят простолюдието да се заеме с тази задача, но за вас то е едно и също.

— Бих искал да РАЗБЕРА!

Тя се взря в лицето му. Очите й блестяха студено. Имаше много бяла, мъртвобледа кожа и без суровото изражение, което налагаше на чертите й твърда, непоколебима маска, Сирс можеше да бъде красива. Стори му се… ненаситна. Да, „ненаситност“ бе думата, която се открои в съзнанието му. Смразяваща ненаситност и малко лудост.

— Ще се опитам да бъда кратка — отвърна тя търпеливо, — но все пак това ще продължи доста и ти няма да разбереш всичко. Някога съществувало поклонничество — поклонничеството на Хомакайдо. В своите редици то групирало известен брой избраници, търсачи. Тези хора, посочени чрез окултно знамение, предприемали дълго пътешествие, за да стигнат до място, където били посвещавани в тайната на думата, която побирала в себе си цялата вселена. Така те ставали Пазители на Словото и притежавали огромни правомощия. Един ден, оттогава е изминал повече от век, кастата им била разтърсена от вътрешни противоречия, за които никой не узнал нищо и които продължили с многобройни отлъчвания от ордена. От тоя момент поклонничеството било забранено. Наемните убийци на Пазителите се заели да избиват всички знайни водачи и превеждащи лодкари. Изгорени били всички архиви, всички литературни произведения, вдъхновени от странстванията. Били заличени фреските и рисунките. Накратко, следите на пътя, водещ до мястото за посвещение, били унищожени. От този ден титлата Пазител на Словото започнала да се предава от баща на син, без да са необходими никакви обредни ритуали и окултно знамение, без никакво поклонничество. Едновременно с това маршрутът за Хомакайдо бил напълно изтрит от съзнанието на хората. Целта на пътуването, крайното място на странстването вече никъде не се помнели. Ето как успели да заличат част от картата на земния глобус, разбираш ли?