Читать «Железният карнавал» онлайн - страница 23

Не му трябваше много, за да открие, че хората по пътя се извръщаха след него с отвращение или ненавист и винаги, щом се качеше на единия тротоар, тълпата зяпачи бързаше да пресече платното, та да отиде и закрачи от другата страна на улицата, сякаш той бе приносител на кой знае какъв болестотворен микроб, страшно заразен. Най-накрая, в средата на деня, някои деца взеха да го замерят с камъни, които, за щастие, успяха съвсем леко да го засегнат.

Капаците на прозорците се затваряха при преминаването му, разговорите се променяха в неодобрителен шепот, а на няколко пъти забеляза, че групички враждебно настроени панаирджии го следват на десетина метра отзад с явното намерение да му скроят някой лош номер.

От напрегнатия мъчителен страх потта не закъсня да рукне по челото му. Задиша тежко, гърдите му като че ли бяха склещени от невидима броня и трябваше да призове на помощ всичкото си самообладание, за да не си плюе на петите и така да даде сигнал за гонка на глутницата, следваща го бавно стъпка по стъпка. При вида му някаква жена, която излизаше от една странична врата, рязко се дръпна назад и той съвсем ясно я чу да пошепва: „Убиец!“ Това разкритие осветли нещата от коренно различен ъгъл.

Убиец? Не му трябваше никакво време, за да види как в съзнанието му се оформят основите на твърде противоречива хипотеза. Животворната самодива вероятно беше умряла в края на церемонията, и населението от Града на Оракулите го смяташе виновен за това нещастие! Направи гримаса. Отлично си спомняше пропадането на чудовищното тяло край него, онзи стон на предсмъртна агония, онзи страховит рев на животно, застигнато в своя бяг от летящия порой сачми. И малко по-късно — паниката на мустакатия, ужаса на шофьора, изумен от станалото. Да, Давид беше готов да се обзаложи: венериаиката е умряла, възвръщайки младостта му!

Ето че го заболяха краката. Съгледал скромна градинка, той реши да поспре там и пи вода от чешмичката, преди да се отпусне на една пейка. Беше вървял повече от час. Хвърляйки поглед над чемширите, откри двамата си преследвачи. Внезапното му спиране тук ги бе сварило неподготвени и сега те подозрително се бяха вглъбили в съзерцание на редуващите се улични витрини: висок мъж в червена кожена пелерина, с бръсната глава и напудрени в бяло бузи по японски маниер и млада жена с ъгловато котешко лице, оградено от черни като абанос плитки. Носеше роба от необработено твърдо сукно с връзки, жилетка от вехт марокен и ловни ботуши със силно напукани токове, които беше обула на бос крак.

Двамата сякаш не се познаваха. Давид въздъхна. Перспективата да дочака вечерта, като осуетява плановете на постоянно нарастващия брой на преследвачите си, никак не го очароваше. Реши отново да си опита късмета на гарата, но бързо трябваше да се върне назад: група въоръжени с палки мъже се бе разположила на площада с явното намерение да не му позволи да напусне жив Града на Оракулите!