Читать «Железният карнавал» онлайн - страница 22

Сви безразлично рамене. Балнеолечебните градчета изобилстваха с всякаква работа, все ще намери нещичко, с което да се захване, няма нужда да се тревожи и да му побеляват косите!

Слезе в трапезарията, като дебнеше собственото си отражение в огледалата с постоянство, с каквото някой ухажор нахално се втренчва в своята красива избраница. Жената със сивата блуза го обслужи сдържано, без да му продума, и той забеляза, че някои от почиващите го наблюдават крадешком с вдървени от омраза лица. За миг си помисли, че новата му външност предизвиква ревност, но аргументът не бе убедителен. Всички, които го заобикаляха, бяха дошли тук, за да получат същото. И напротив, успехът, чието живо доказателство бе Давид, би трябвало да ги успокоява… Не, нещо не беше наред. Нещо незнайно се беше обърнало против него. Буца се надигна в гърлото му, намествайки се напряко в ларинкса и спъвайки дишането. Почти нямаше спомени от предната вечер. Несвързани, непоследователни картини, откъслечни кошмарни видения, непонятни думи…

„Хомакайдо.“

Името се загнезди в неговото съзнание с огнени букви. Хомакайдо. Венерианката беше надала този вик, в това бе сигурен, после…

После вече не си спомняше. В паметта му се бяха уталожили някои усещания: влага, грапавина, горещо, студено, умората, блаженството… Но нищо друго, никакви конкретни събития.

Задъвка втората кифличка, превърнал се в жертва на смътно, мъчително безпокойство.

За няколко минути цялата зала беше престанала да закусва, за да следи всеки негов жест. Проблясъци на омраза пробягваха във втренчените зеници, ръцете притискаха конвулсивно роговите дръжки на ножовете, лицата се обагряха в червено и по оголените слепоочия на мъжете синкавите венички издуваха напред своите пулсиращи разклонения. Давид никога досега не се бе сблъсквал с толкова надвиснала неприязън. Бързо стана от масата и се затвори в стаята си, неспособен повече да се преструва. Терзан от нарастващия страх, потърси укритие в ъгъла до прозореца. Ала веднага трябваше да отстъпи: разхождащите се с цветните шапки, които обикновено спокойно крачеха и се подхилваха тъпо, сега отмъстително сочеха с бастуни завесите, където се бе сгушил. Вечните им усмивки на задоволство бяха сменени от язвителни, разкривени гримаси, очертаващи зъбите им в полумесец, колкото пожълтял, толкова и заплашителен…

Давид им обърна гръб, за да смъкне от плещите си бремето на тяхната омраза.

Както беше предвидил, хотелиерката го изхвърли на улицата още преди да е ударило обяд.

Намери се на тротоара със смешното куфарче в ръка, без да знае какво да предприеме. Сигурен бе, че ще му се наложи да изтърпи злощастието, докато стане време за вечерния влак, но когато на гарата пожела да се настани в чакалнята, двама контрольори с изпънати от ярост лица го помолиха да напусне.