Читать «Железният карнавал» онлайн - страница 20

— Трябва да тръгваме! Времето ви изтече! Хайде! Задърпаха го грубо. Усети, че го омотават в някаква завивка, че го мятат на нечие рамо без ни най-малко внимание, сякаш беше пиян, когото изхвърлят от бара, защото току-що е повърнал върху тезгяха.

Връщането премина в пълен безпорядък. Твърдата грапава материя дращеше голото му тяло, раздираше главичката на неговия член, все още заголена. Изпадна в несвяст, не се пробуди дори и когато го отърколиха върху друго легло. Гласове придружиха пропадането му — тези на хотелиерката в сивата блуза и на шофьора.

— Неприятности ли?

— Не знам. такова нещо никога не се беше случвало. Шефът е побеснял и псува като каруцар!

— Какво ще правите сега?

Останалото бе пометено от черния вятър на съня.

3

Долу, от улицата, Сирс видя как светлината се разлива в прозореца на Давид. Беше й студено. Чистият дъжд шибаше нейните голи бедра и водата от олуците се просмукваше в ловните ботуши с охлузени подметки. Все пак усмивка се изписа върху устните й. Миг преди това беше присъствала на пристигането на изпадналия в паника шофьор, обърнал фуражката си наопаки. В кафенетата край цветния парк вече се носеше слухът, че нещо нередно се е случило в пещерите! Хората говореха тихо, с натежали от недомлъвки погледи, съобщаваха си един на друг за вероятната смърт на животворната самодива и големия смут сред персонала от службата за подмладяване.

Предсказанието… Предсказанието се сбъдваше!

Това бе критичният миг! В същия този момент Пазителите на Словото се съвещаваха — силуети, стегнати в червена кожа, лъхащи на козметика.

Можеха да решат и да предприемат наказателна акция. Да изпратят по спешност своите наемни убийци или нинджи в пансиона. Хотелиерката щеше да си затвори очите. На маскираните мъже щеше да им бъде достатъчно да се качат в стаята на Давид и да го прободат в съня му… Да, точно тук се криеше опасността. но тя знаеше как да я отблъсне. В ръкопашния бой за нея нямаше тайни. За седем години й се бе наложило да изтърпи хиляди битки с останалите затворнички. Трябваше да се бие, за да се нахрани, за да си осигури завивка за през нощта, за да не бъде изнасилена с бирена бутилка, за да…

Сирс знаеше как да го защити. Сега думата беше у него, блъскайки се като обезумял прилеп в лъча на прожектор. ХОМАКАЙДО.

Утре, когато отвореше очи, той вече щеше да бъде не само човек, но и поклонник. И смело да се впусне в издирването.

Ритуалът се бе осъществил, машината щеше да подхване своето второ завъртане на колелото.

Тя се усмихна. Не чувстваше повече нощния студ. Ръката й стисна ръждивата дръжка на меча. Престана да се плаши от Пазителите на Словото. Очакваше ги непоколебима, уверена. Говорещи или неми, тяхната кръв щеше да бъде червена по острието й…