Читать «Железният карнавал» онлайн - страница 2

1

Нощта изтриваше контурите на влака с вагони, боядисани странно в черно. Тъмнината бе такава, че на десет метра ставаше практически невъзможно да се различат очертанията на композицията. Само конвулсивно извиващите се облачета пара, тракането на буталата и свистенето на лостовете все още издаваха нейното присъствие.

Давид направи няколко крачки по перона. Струваше му се, че огромен и невидим звяр пъшка в мрака, като че ли обладан в ритъма на чудовищно, неимоверно сношение. Грабна куфара и се запъти към изхода. Беше му се наложило да изкара цялото пътуване в непрогледна тъмнина под подозрителния поглед на началник-влака, бдящ зорко нито един пътник да не престъпи нареждането и да зачете вестник на светлината от джобно фенерче. Опипом трябваше да се придвижва по коридорите в търсене на тоалетна. Ала напразно. Загубил се в крайна сметка, той бе уринирал върху вратата на случайно купе, а после се беше оказал неспособен да се върне отново на мястото си. Тогава един кондуктор го бе хванал за ръката и повел като дете.

— Такъв е редът — шепнеше мъжът в униформа, — нищо не може да се промени. Никой не трябва да знае пътя на влака. Само преди три месеца някакви религиозни фанатици се опитаха да ни бомбардират. Линията, която обслужва Града на Оракулите, не се вижда много добре, това е сигурно! Но ние вземаме предохранителни мерки. Отначало слагахме черни завеси или боядисвахме стъклата в синьо, за да запазим светлината вътре в купетата. Обаче винаги се пръкваше някой кретен, който да дръпне прозореца… И сега вече няма никакво електричество! Така сме спокойни!

Давид въздъхна. Перонът опустяваше. Без да удостои с поглед спътниците си, той проникна в настланата с плочи зала. Оградено от два големи медни вентилатора, в дъното се полюляваше емайлирано табло:

Намирате се в Града на Оракулите.

Не се опитвайте да определите своето местонахождение.

Вашата сигурност зависи от вашето мълчание.

Повдигайки рамене, Давид прекрачи прага на тоалетните. Чувстваше се изморен, дори по-зле — изтощен. Завъртя кранчето на умивалника, намокри длани и ги притисна към лицето си. В огледалото неговото отражение го загледа втренчено. Бръчките, браздящи челото, слепоочията и бузите му тази вечер изглеждаха по-дълбоки отвсякога. Остарял. Думата се запъна в зъбите му като скоростна предавка на автомобил. Той бе остарял.

Странно бучене го накара рязко да изправи глава. Над огледалото, от висяща на усукалата се плитка кабели хилава 40-ватова крушка, струеше дрезгава светлина като на бдение край смъртник. Шумът идваше от нея. Първата реакция на госта бе да си помисли, че е станало късо съединение, после погледът му се спря върху миниатюрната черна точица в центъра на крушката. Едно мъничко петно, хвъркащо насам-натам в безпорядък, сякаш беше затворник. С разбудено любопитство той се изпъна на пръсти, повдигайки носа си до височината на лампата. Изглежда, че насекомото — правокрила богомолка или нещо друго? — полагаше мъчително усилие с една-едничка цел: да се задържи върху гладката стъклена повърхност на достатъчно разстояние от нажежената жичка. Давид се запита, как животинчето бе успяло да проникне във вътрешността на електрическата крушка и да оцелее в тази тъй враждебна среда, как смогваше в постоянна борба да се изплъзва и от задушаването, и от огъня? На много места по люспите и твърдите крила личаха следи от изгаряне. Едно от миниатюрните задни крачета с толкова сложни учленения стърчеше неестествено свито, сякаш излязло от употреба. Мъжът присви очи и се опита да заличи от зениците си заслепяващия образ на жичката. Не за първи път установяваше наличието на насекоми във вътрешността на термометри или неонови лампи… В тоя момент правокрилата богомолка се подхлъзна. Давид съвсем ясно видя как крехкото, покрито изцяло в сиво телце се блъсна в нагрятата до бяло напречна стена. Преди да успее да натисне електрическия ключ, крушката избухна със сух пукот, потапяйки помещението в тъмнина. Неприятно смъдене пролази по бузата му — там, където неочакваното възпламеняване току-що бе насадило ситни парченца стъкло. Пръстите му опипаха кожата, която от наболата вечерна брада беше станала грапава. Малко влага, малко кръв…