Читать «Железният карнавал» онлайн - страница 150

— Но защо бяха нужни толкова усложнения? Не беше ли достатъчно някой от доверените ви агенти да изиграе ролята и…

— Не. Да се използва човек от нашите служби бе твърде опасно. Съвсем естествено ние знаехме за съществуването на привърженици на Хомакайдо, ала да прокараме сред тях свой шпионин беше изключително трудно. Нямахме представа с какви начини на разследване реално разполагат тези фанатици, специализирали се в пантомимата ребус. Орноз ни разказа за телепатични проучвания, за хипноза и дроги на „истината“. Един вклинен агент щеше да бъде разкрит за четирийсет и осем часа. Даже повече от допустимо е Сирс и сектантите от Града на Празненствата хиляди пъти да са ви сондирали, дрогирали, хипнотизирали, за да се уверят във вашата невинност. Ето защо на нас ни бе необходим някой, който да е девствен… прозирен!

— Значи сте изиграли комедията с подмладяването… Измислили сте смъртта на самодивата, разпространили сте новината в града…

— Точно така. Трябваше да се съобразяваме с различните етапи на предсказанието, трябваше да убедим Сирс, че всичко се развива според законите на съдбата. Въпреки това рискът си оставаше твърде голям. Ние не можехме да контролираме реакциите на тълпата. Признавам, че често треперех за вас. Следвах ви по петите, бях готов да се намеся в случай на линчуване. Беше доста трудно, но Сирс на свой ред много по-често успяваше да ви измъкне от блатото. Станаха и други гафове по време на пътуването… Религиозни фанатици, държани настрана от операцията, се опитаха да ви елиминират. По-точно Корк, докато преминавахте през Града на Празненствата. Трябваше най-накрая да го уведомим, да го вразумим, преди да ви е задържал и провалил мисията…

— А симбиотът… Онзи… Бливие, когото открихме убит, когато отидохме да получим сведения?

— Той беше шпионин, защитаващ интересите на немите, и щеше да предизвика вашата загуба. Орноз се зае с него веднага щом имплантираният чип ни донесе, че ще поемете по пътя за Града на Вентрилозите. Отдавна знаехме, че Оналд дьо Бливие води двойна игра, между впрочем доста умело, и че ще ви насочат към неговия дом…

— Корабът?…

— Е, когато видяхме, че никой няма да ви качи на борда, наложи се да наемем този катастрофирал баркас, продадохме билети, осигурихме пътници. Опасявахме се да не се изкушите да предприемете пътуването с някоя случайна лодка. Корабокрушението естествено не беше предвидено. Орноз не можа да се измъкне, съжалявам за това. Бе поразен от мълнията в момента, в който се опитвахме да го изтеглим на хеликоптера…