Читать «Железният карнавал» онлайн - страница 149

Серж Брюсоло

— Бившите поддръжници на С.Л.О.В.О. искаха да се покаят, да измият греховете си. Потрудиха се да премахнат и най-малката следа от скандала. Превърнали се в Пазители на Словото, те ревниво бдяха да се погаси и най-слабата жарава. Положиха за унищожението толкова усилия, колкото и за сътворението. Надяваха се, че, изменили тъй внезапно на себе си, ще изкупят миналите си престъпни деяния и високомерна лудост… Да, ето как всъщност Пазителите на Словото се преобразиха в часовои на мълчанието… поне аз така си ги представям. Разбира се, имаше непокорни глави, вътрешни борби, секретни и кървави заговори, непонятни чистки. Най-после, след твърде много смърт, един ден тайната беше загубена… Времето и кръвта бяха оправдали осквернението. Ала на хоризонта се задаваше разкол. Орденът постепенно се разцепи на две братства: немите — фанатични привърженици на забвението; и говорещите, които на всяка цена искаха да намерят зародиша на толкова вълнения и смут…

— И вие сте естествено…

— Говорещ ли? О, да! Бяха ми необходими години за сверяване на сведенията, години за внимателни и подробни проучвания, докато открия съществуването на татуираното предсказание върху гърдите на мумията в медната църква. От друга страна знаех, че някаква полудяла мистичка гниеше в тъмниците на религиозните затвори, научих, че се казва Сирс и че баща й е бил един от последните, притежаващи откъслечна информация за голямата истина. Само тя беше способна да намери загубения път! Нейните знания, познанства, ореолът й на мъченица… всичко се подреждаше в тази насока. Просто трябваше да й се даде стимул. Сбъдването на предсказанието щеше да изиграе ролята на катализатор. Хрумна ми, че бих могъл да използвам нейната лудост. След като наредих да й присадят, без тя да разбере, подкожен имплант, действащ като радиолокационен фар, аз улесних бягството на тая жена. Предварително и достатъчно силно я бяхме „настроили“ под хипноза, за да я направим чувствителна към вас по такъв начин, че когато ви види за първи път, да изпита същински психически шок-един вид прозрение!

Тук цикликът помълча и продължи:

— Наистина трябваше да се спазват приблизителните дати от предсказанието, да се остане във времето. И тъкмо онзи добряк капитан Орноз, който е сред най-способните агенти на прословутата, но за съжаление фалирала Компания на Червените библии, се натовари със задачата да ви „наеме“. Пресявайки през сито досиетата на центровете за подмладяване, той отдели вашата молба. Всичко у вас отговаряше отлично на изискванията — бяхте стар и самотен, без роднини, изгарящ от патологична страст към синтези и колекции… Типичен пример за човек, отдръпнал се от обществото, който щеше да се нагърби с издирването, без да създава много проблеми. Уловката с думата, която побира в себе си всичко, ми изглеждаше великолепна стръв: вашите млади и съвсем нови зъби нямаше да я изпуснат и със сигурност щяха да захапят…