Читать «Железният карнавал» онлайн - страница 147
Серж Брюсоло
Да, често нощем с най-толеми подробности ме спохожда финалната сцена. През вратата на тоалетните, оставена открехната, огънят бълваше спирали от пламъци, които, гаснейки, цапаха плочника в черно… Наблюдавах отражението си в огледалото. Тъканта на „плътта“, свързването на ставите неминуемо ме караха да си представям парче изгоряло дърво… овъглено, разядено, ронливо… Дърво със ситно къдрава глава и крака-корени. Додж и другите не бяха помръднали. Вече знаех, че децата се бяха разбунтували. Група сирачета, пристигнали съвсем наскоро, предоставени за новите опити по присажданията…
Неочакван метеж, непредвидим, скроен някъде сред пясъците, под опънатите на дългите пръти вериги, на които поскърцваха окачените им люлки. Бяха нападнали посред нощ, виеща човешка сган, линчувайки психолози, пазачи и биолози. Раздаващи смърт с лопати, мотики. Като мравки, дооглозгващи плъх, превъзхождащи го единствено по брой. Без разлика дечурлигата унищожаваха жертви и палачи. Те потопиха в басейна една жена-канара, за която съзнаваха много добре, че не би могла да изплува; с огнепръскачи започнаха да преследват някакъв мъж от глина, превръщайки го в течаща локва. Те нахвърляха термити по кората ми. Не знам какво е станало с Гала… Какво друго да ви разкажа?
Безвъзвратно повреден, резервоарът с лъчение експлодира, като остъкли безплодната пустош на километри наоколо. От силния блясък повечето от техниците останаха със завинаги прегорели ретини. Мнозина се удавиха, побягнали от ада, други отлетяха, възползвайки се от малкото спасителни совалки, все още годни да влязат в действие.
Няколкото оцелели от погрома образци се скриха дълбоко… Създадоха поколение. Времето мина… Джуджетата, които обитаваха морето, идват директно от лабораториите на Хомакайдо. Оказаха се просто проекти, мутанти на първо ниво. Не вярвайте на онези, дето ви разправят, че били дошли от не знам коя си планета на Слънчевата система… Те са родени тук, но твърде бързо след войната емигрираха, приспособиха се към някогашните водни басейни, полупресъхнали от експлозиите и употребата на термични оръжия.
Дори на самия остров не са останали много хора. Аз и този, старият Бъди — мъжът-кошер, — който сега е съвсем полудял. Измисли си някаква евтина митологична историйка, която втълпяваше на поклонниците, минаващи оттук някога.
