Читать «Железният карнавал» онлайн - страница 146

А после се наложи да присадят на едно и също място в телата ни сезоните. И зимата. Върху раменете на Гала — дъжда и калта, които всеки път й напомняха за рожбата… и я караха тихичко да ридае. Адският пек, сушата, безветрието превръщаха нейния корем в застояла локва, бълваща отвратителната миризма на мъртва риба…

И шупливата дървесна тъкан за мен. Чувството за влага, мисълта за разложение или никнещи гъби, които често ме обземаха. Всяка сутрин оглеждах кората си, дебнейки за мухъл и червеи. Ръцете ми скърцаха на вятъра; нощем, когато обладавах моята спътница, краката ми изтръгваха концерт от най-отвратителни звуци. Живеехме с надеждата да дойде пролетта, а с нея и първите кълнове…

Случваха се също и непредвидени събития, те убиваха безпощадно. Една приятелка на Гала стана жертва на земетресение; подземните вълни се зародиха някъде в долната част на корема й вследствие на оргазъм. След което трусовете бързо се усилиха, разкапвайки кредата на хълбоците, надробявайки мрамора на бъбреците. Тя се разпадна късче по късче, без да може нищо да се направи.

Зимата беше тежък сезон и за животните. Най-често измираха насекомите и тогава телата ни се покриваха с мърша. При всяко движение на главата усещах как мъртвите пчели се изсипват във врата и очите ми.

Ами отклоненията в растежа? Необяснимото разпространение на отделни присади! Кремъкът, завладяващ лицето и срастващ се в челюстите, правещ те съвсем безмълвен; остъкляването на очните ябълки, тебеширената слепота, мраморната парализа… Сутрин някои жени се събуждаха до статуи, застинали в последни конвулсии. А имаше и проблеми с несходство на характерите в моменти, когато това най-малко можеше да се очаква. Териториални конфликти между животните. Земните пчели от ануса претендираха за подмишниците, запазени с предимство за мравуняците. Заради туй избухваха хиляди несекващи и жестоки локални войни, придружени от непоносимо жужене. А после не оставаше нищо друго, освен да се изчистят от тялото трупчетата с изтекли вътрешности, изтръгнати крайници и натрошени крилца. „Такива свади са в ущърб на всички!“ — крещяха изследователите.

Бяха прави естествено, но как да бъдат избягнати? Как да попречиш на онзи смок, който, увил се на спирала в дъното на нечие влагалище, неочаквано е пожелал да изгълта няколко колонии мравки? Понякога дори и човекът, не можейки повече да издържа някой да го обитава отвътре, гледаше да се отърве от своите окупатори. Колко ли змии бяха изтровени? Колко ли отрова беше нахвърляна на пчелите? Е, това вече бе симптом за психическо разстройство. Неспособни веднъж завинаги да се пречистят, да се освободят от представите си за собственост, за физическа цялост, за отсъствие на примеси, идваше ден, в който неминуемо някои хибриди се чувстваха унизени, осквернени… Получовек, полунещо…