Читать «Железният карнавал» онлайн - страница 139

Сирс бе замръзнала на място. Явно разколебана, тя обхождаше с поглед зданията на града-призрак, като че ли неочаквано се бе усъмнила в своите сетива. Давид се окопити и закрачи към най-близката сграда. В момента, в който постави крак върху първото стъпало на стълбището, отново изпита уверението, че го наблюдават.

— Хей! — извика момиченцето. — Виж!

Той се обърна. Тереза се люлееше на някаква обозначителна табела, издигната в средата на кръстовище. Заострените й като стрели в края метални пътеуказатели сочеха поотделно всяка една от постройките. Инстинктивно младежът огледа колоната с надписи:

С.Р.Х.И.Д.С. Билдинг

О.С.Х.А.Л.С. Тауър

Д.А.Н.С. Хол

А.И.А.Т. Хол…

Надписите продължаваха така на повече от метър, изреждайки месторазположението на множеството най-различни служби в комплекса. Вероятно бе административен център или международно средище за конференции. Каквото и да беше, нямаше нищо, което по-специално да лъха на тамян и на вощеници… Давид се вмъкна в кулата. Ако пясъкът бе засипал малко по малко мраморната настилка по пода, то мебелировката, напротив, изглеждаше относително леко пострадала от катастрофата. Макар и осеяни с драскотини, фотьойлите все още бяха в състояние да поемат тежестта на нечие тяло, без начаса да се разпаднат в прах. Той направи няколко крачки към рецепцията… и се вкамени на място, поразен от очевидния факт.

За една безкрайна секунда се зарея извън времето, извън света, увиснал в селенията на космоса, после Тереза го задърпа за ръката и го върна към действителността.

— Лошо ли ти е? Какво видя? Казвай!

Получила ням отговор от младежа, тя се помъчи да определи посоката на погледа му, но забеляза нещо съвсем банално — стена с потъмняла мазилка, върху която се разстилаше едър надпис с метални букви:

С.Л.О.В.О. Хол

Сдружение за Лъчево Обединително Въздействие върху Организмите

— Отиди да извикаш Сирс! — изшептя неразбрано Давид с напълно променен глас. — Бързо!

И без да обръща повече внимание на момиченцето, се затича към близкото табло за съобщения. По-голямата част от служебните информации бяха дотолкова избелели, че бяха станали нечетливи; той обаче успя да намери една брошура, която някаква подложка бе запазила от набезите на горещината. Още на първата страница видя надписа С.Л.О.В.О., а над него — същия знак, на който се бяха натъкнали в безплодната местност: кръга, пресечен от две прави, едната бяла, другата — черна. Отдолу три реда, написани на машина, браздяха пожълтелия лист:

Утре, 6 юни 1995 година, професор Хиро-Ито Хомакайдо ще даде подробна пресконференция, по време на която ще представи своите последни резултати във връзка с употребата на антиотхвърлящото лъчение. Дискусията ще се проведе в амфитеатър Б от 11.30 часа, в голямата зала при центъра на С.Л.О.В.О.

Давид се извъртя на пети, пясъкът под подметките му пронизително изстърга. Сирс пристигна и той й подаде брошурата… Внезапно се почувства изпълнен със злоба — непонятна, унищожителна.