Читать «Железният карнавал» онлайн - страница 140

— Разбра ли? — нахвърли се младежът сухо. — Разбра ли? Всичко си идва на мястото: Хомакайдо, слепите богове, знамението, лъчението…

Обзет от някакво неочаквано иконоборско изстъпление, той налетя върху купчините със списания, натъпкани по лавиците, разхвърляйки ги във всички посоки. Под пръстите му те се разпадаха, разронваха се, превръщаха се на прах. В момента, когато се вкопчваше в последната въртяща се стойка, едно заглавие с удебелени букви рязко възпря устрема му като директен удар в черния дроб. Зачете се.

„Професор Хомакайдо, който е сред основателите на С.Л.О.В.О., заяви от трибуната на Обединените нации следното: «Сега, в часа на най-голямата надвиснала опасност, аз ще произнеса само една дума — обединение, — думата, която побира в себе си всичко!»“ Той избухна в истеричен смях.

— Погледни! — задави се в хълцане. — Ето за това изминахме целия този път, за да стигнем до извора на легендата! Какво, не разбираш ли? Привържениците на С.Л.О.В.О. след елементарно фонетично объркване са се превърнали в Пазителите на Словото! Думата, която побира в себе си всичко, не е никаква магическа формула, ами обикновен лозунг! Колкото до Хомакайдо, става въпрос чисто и просто за фамилното име на един учен!

Сирс се бе втренчила в него с налудничав поглед, устните й трепереха.

— Няма никакви богове, дето да ни чакат за среща! — продължи жестоко Давид. — Няма Олимп, няма светилища… Нищо друго няма освен това гробище! Отломки от една научна организация, унищожена вероятно от същите сили, които си е мислела, че контролира. Твоето мистично разследване свърши в купчината преписки на някаква забравена администрация, в останките от епруветки на еди-коя си пропаднала вдън земята лаборатория! А ние се подложихме на всичките тези рискове… На всичките тези рискове…

Той се задъхваше, гласните му струни пълнеха въздуха със злобни хъхрения.

— Слепи богове ли! — намери още ярост у себе си да се присмее. — Ранени, недъгави жертви на последния взрив, удавили се тук и там, бягащи напосоки… Легенда ли, да, да, и то каква само легенда!…

Рухна в един фотьойл, вдигайки облак сух прахоляк, сърцето му болезнено биеше в слепоочията, кръвта пулсираше в страните… Сирс бе започнала да блуждае из хола като сомнамбул. В безжизнените й очи сега не проблясваше никаква искрица разум.

— Не трябваше да се нахвърляш на нея така! — скара му се Тереза. — Не виждаш ли, че вече не е с всичкия си?

Ловкинята седна по турски до фотьойла и се вглъби в съзерцание на една драскотина, набраздила лявото й коляно.

— Между другото ти май също не си съвсем наред! — заключи тя неочаквано с предпазлив тон.

Давид поиска да възрази, вдигна ръка… Но беше толкова уморен, толкова уморен…

Сънят го изненада неусетно. Главата му клюмна на рамото, покосена от изтощение. Много по-късно през нощта, въобще без да го щади, Тереза го разтърси силно и той се изправи, тракащ със зъби, схванат от болки…

— Сега не е време за сън! — зашепна момиченцето. — Излязох навън, за да… е, с една дума, дръж се здраво! На върха на кулата грее светлина. Чуваш ли? Хайде, стегни се, не се прави на слабоумен! Казвам ти: най-отгоре в сградата има стая, която е осветена като кабината на фар!