Читать «Железният карнавал» онлайн - страница 134

Да, това беше повече от ясно, ала младежът не изпитваше никакво желание да се помръдне. Лишен от живия компас в лицето на Сирс, той бе принуден да признае на себе си, че пространството го зарежда с необясним страх. Спечели малка отсрочка, като накара момиченцето да вземе хранителната кутия от незнайния скафандър. Може би онзи, дето ги бе изпреварил, не е изразходвал напълно съестните си запаси? Предположението се оказа плодоносно и те успяха да изсмучат по няколко глътки от питателната съсирена кашичка, които — макар че не можаха да успокоят мъчителните болки в стомаха — поне им възвърнаха някаква живителна силица…

С падането на нощта отново нагазиха сред дюните, но не откриха други доспехи. Кой беше загинал? Кой бе смогнал да се добере до брега? Кой се беше загубил? Въпросите оставаха без отговор…

Налегнати от мрачни мисли, те се впуснаха в лутане като сомнамбули, без да се съобразяват с какъвто и да е рационален подход. Тъмнината ги обгръщаше в своето влажно и студено дихание. Най-сетне навлязоха в безплодна местност, чиято нискостърчаща трева хищно впи зъби в ходилата им. Вървяха три часа, после се свлякоха в една пясъчна дупка, неспособни да продължат по-нататък…

Давид дълго прехвърля в съзнанието си образа на разтопения, изгорял и изоставен скафандър, който не бе успял да измъкне от калта. Жертвата на мълнията не можеше да бъде друга, освен някой от двамата, тръгнали преди него и Тереза по време на бягството им от кораба: тоест Сирс или капитан Орноз. Клитония вероятно беше напуснала разбития плавателен съд доста по-късно… Ако се допусне, че бе съумяла да го направи, което далеч не изглеждаше сигурно.

27

Въпреки своето изтощение или може би точно поради това тази нощ Давид спа много лошо. На два пъти се оказа жертва на странни халюцинации. Най-напред сънува, че някаква невидима групичка ги обкръжава, после над него се изреждаха хора да го наблюдават, като лекари край леглото на болен.

— Мъртви ли са? — прошепна един глас, който му беше страшно познат, ала който не можа да определи.

— Не — отвърна женски тембър, — но преносът вече е започнал, погледнете кожата му! Всъщност това сега няма никакво значение!

Давид прошава, мъчейки се да прогони виденията. За частица от секундата напълно безсмислен образ пробяга в съзнанието му: този на животворната самодива, с която бе споделил постелята в Града на Оракулите. Тя беше облечена в бяла блуза и пъхаше в устата му термометър…

Събуди се на разсъмване, с премалели от болки крайници, зъбите му тракаха. Беше адски студено и дебела пелена мъгла се стелеше по земята. Усети веднага нечие присъствие зад гърба си, с пъшкане седна и видя Сирс, клекнала сред отъпканите треви. Лицето й бе сиво, хлътнало. В дъното на орбитите нейните очи, завладени от треската, просветваха с неестествени пламъчета. Макар че не желаеше да си го признае, тя го уплаши… Щеше му се да й поиска обяснения, да и разкаже за техните преживелици, както обикновено го правят корабокрушенците… в книгите. Но много бързо разбра, че младата дама не го слушаше. Изглеждаше… преобразена, озарена като онези мистици, застигнати неочаквано от блаженството на просветлението, недостъпно за простосмъртния.