Читать «Железният карнавал» онлайн - страница 119

— Клапата се затваря отвътре — допълни капитанът. — Не забравяйте да пуснете резетата, иначе гномовете ще ви измъкнат оттам като охлюв от черупката му. Сетне задействайте пневматичната възглавница, за да наместите главата си на нивото на илюминатора. Хайде! Озовете ли се долу, бягайте право на юг! Ако се движите с добро темпо, ще стигнете до сушата след два дни. Успех!

Гръбначният клапан се затвори със сухо изщракване и необичаен шум от застопоряване се разнесе от вътрешностите на бронзовия колос. В продължение на десет минути не се случи нищо, после зеленясалата броня бавно се разтърси от ръждив вой. Целият настръхнал, Давид забеляза как топчестият шлем докосна тавана.

„Ще падне! — не можа да не си помисли той. — Ще продъни пода и ще се просне право в трюма сред жаравата на пещта!“

Тази представа го накара да потрепери и затова с истинско облекчение въздъхна, когато видя как грамадата се олюля и пое по пътя за палубата. Придвижваше се напред със смехотворно поклащане, в което нямаше нищо човешко, и всяка секунда очакваха да се строполи с грация върху някой скален къс, да се отърколи в експлозии на китайски порцелан. Сирс ги изтръгна от вцепенението.

— Хайде, на какво разчитате? Огънят да подпали и задната палуба ли?

— Ами Жорж-Юбер? — запротестира циганката.

Сирс сви рамене и почна да се вмъква в най-близкия спасителен скафандър.

— Давид! — извика тя бавно и властно. — Побързай! Не чувстваш ли топлината?

И имаше право. Вече от няколко минути горещ полъх жареше кожата им.

— Клитония! По-живо! — прикани я младежът.

— Ще изчакам още мъничко! — завайка се циганката.

— Върви напред, ще те настигна…

Давид се поколеба, разкъсван между срама и страха. В крайна сметка се хвърли напред към бронзовата черупка, издърпа вратичката зад гърба си и слепешком избута резетата. Вътре, в железния търбух на бронята, бе тъмно. Остра, парлива миризма раздразни ноздрите му. Обзе го отвратително усещане за клаустрофобия. Все едно че го бяха затворили в кухото тяло на статуя или захлупили в саркофаг. Едва устоя на порива да излезе, но впоследствие се овладя. Лутайки се, напипа някаква олющена манивела, която щом бе задействана, надигна между бедрата му седалка на колело. Издигането доведе очите му до равнището на прозрачния отвор. Дебелото стъкло, пълно с мехурчета, изкривяваше изображенията. В коридора циганката се мяташе като удавница. Той стисна зъби и напъха ръце в кухините, отварящи се от двете страни на туловището. Стотина датчици веднага се прилепиха към мускулите му, отбелязвайки динамичните му импулси, замествайки двигателната му сила. Разнесе се бръмчене, сподирено от остра оцетна миризма. Вероятно бяха батерии. Направи в празното няколко последователни движения, които скафандърът правдоподобно повтори, макар и с леко закъснение. „Супер е!“ — извика през прозорчето, ала Клитония, изглежда, не го чу.