Читать «Железният карнавал» онлайн - страница 117

— Тръскаха ни като слива и в крайна сметка прекатуриха котела! — изкрещя му капитан Орноз. — Жаравата се пръсна през всички люкове и сега огънят е плъзнал по твиндека.

Не успя да каже повече, защото рязък тласък откъм кърмата го подхвърли нагоре, преобръщайки го презглава. Вкопчил се в едно въже, Давид видя как спътниците му залитат по палубата. Изтръгнатите от предния ден дъски бяха отворили опасни пролуки в настилката паркет, така излъскан по-рано, и всяка фалшива стъпка можеше да ги тикне с челото напред в някоя от зейналите дупки. В другия край на кораба мадмоазел събираше сирачетата, като не преставаше да притиска до хилавата си гръд коженото ковчеже, в което бе скътала цялата жътва от бисери, за които „носеше отговорност“. При всяко остро извиване момиченцата се завъртаха около себе си, сякаш бяха кегли, и надаваха писъци на хванати в капан мишлета. С голяма мъка гувернантката успя да им намери място в една лодка. Напречните разклащания подмятаха спасителните черупки като махало и в същото време правеха невъзможна каквато и да е маневра по спускането им. И лодките продължаваха да стоят в първоначалното си положение, трагично увиснали на своите греди — люлки, излезли като че ли от някой кошмар, чиито кошове заплашваха всеки момент да разкъсат въжетата.

Младежът приклекна и се помъчи да открие Тереза сред разбушувалата се бъркотия от ръце, мъртвешкобледи лица и надигнати поли, ала нов удар го запрати в перилата на капитанския мостик. Натъртил ребрата си, той изрева от болка.

Гъст димен облак блъвна от бака, потапяйки гувернантката и нейните възпитанички в спираловидни разплуващи се валма от гъбеста чернилка. „След трийсет секунди всички ще бъдат задушени!“ — помисли Давид, борещ се да заеме вертикална позиция. Ръката на Сирс се вкопчи в рамото му. Инстинктивно той хвана през кръста младата жена и я издърпа на юта. Дясната й вежда беше разцепена, кръв заливаше половината от лицето й. Тя му извика нещо, което така и не разбра. Вятърът поваляше дима и го духаше право насреща им. Торнадо от огнени езици се изви, облиза дрехите им, после се отдръпна, оставяйки след себе си множество тлеещи кратери.

— Трябва да слезете! — изкрещя капитанът. — Слизайте бързо!

Сочеше им люка, водещ към старата офицерска столова. Те нахълтаха вътре с главите напред, останали без дробове.

— Ами къде е Клитония? — запита Давид, като едва дишаше.

Сирс неопределено махна с ръка.

— Беше зад мен, с Жорж-Юбер. Сигурно ще дойде…

— Оттук! — развика се капитанът. — И побързайте, дяволите да ви вземат!

Бе извадил изпод своята риза ключ и се мъчеше над голям катинар, бранещ достъпа към някаква каюта. Давид хапеше бузите си. Клитония все така не идваше. За секунда си призна, че не беше възможно Сирс да се е възползвала от димната завеса, за да ликвидира онази, която още отначало подозираше в шпионаж за Пазителите на Словото. Благодарение на суматохата щеше да е достатъчен само един удар в тила, само едно препъване, един неочакван тласък… Образите се нижеха в съзнанието му, а от тях дланите му се вледеняваха. Най-накрая изсеченото като че с нож лице на циганката се появи в очертанията на люка. Саждите бяха нашарили скулите й с причудливи татуировки.