Читать «Железният карнавал» онлайн - страница 105

— Да, при условие, че притежаваме определената вещ.

Лицето на младежа се сви.

— Ох, точно тук се крие болката! — извика той с такава сдържана ярост, че циганката се учуди. — Ние винаги се съмняваме в нашия избор, а съмнението води до натрупване. Изобилието е смърт за запаления колекционер. Колкото повече нараства броят, толкова по-вероятно става съществуването на несъвършени клетки, това е статистически закон. Увеличавайки, човек все по-явно рискува да унищожи единството. Би трябвало…

Давид млъкна, осъзнал, че се е оставил да бъде подведен от стари зли духове. Ала днес поведението на хиромантката бе тъй сходно с неговото. С присвити клепачи Клитония го наблюдаваше.

— Изглеждате твърде млад, за да сте работили така, обзет от натрапчивата мисъл за натрупване — отбеляза тя с тон, привидно безразличен. — Все още ли не искате да ми покажете дланите си?

— Не. Това са длани на измамник. Съдържанието им се е изчерпало. Освен ако не се върнем в първоначално положение, както става в колективните спортове. Чували ли сте за подобна възможност?

— Не мисля. Човек не мами със своята ръка. А ако сте го правили, то тази измама отдавна е била записана там.

Давид напъха стиснатите си юмруци в джобовете.

— Не си хабете очите напразно — произнесе с леко агресивен тон, — запазете знанията си за океана. Струва ми се, че вашата сметачна машина изгаря от нетърпение.

И действително, вече пет минути Жорж-Юбер танцуваше от крак на крак. С едва загатнат поздрав Клитония отиде при него. Вятърът се усилваше, тя пое към твиндека, за да подготви първите няколко восъчни плочки. На другия ден сериозната работа наистина щеше да започне.

В коридора я блъсна ловкинята Тереза, която не й се извини.

19

Тереза току-що беше седнала до Сирс. От три дни насам това бе станало нещо като ритуал. Сирс се появяваше на палубата, качваше се на юта, а после заемаше поза лотос, обгръщайки така с поглед и морето, и кораба. Малката веднага изникваше от най-близкото помещение и идваше да се настани върху хлъзгавия под, лявото й коляно докосваше дясното на младата жена. Часове наред те оставаха тъй, без да проронят нито дума, и наблюдаваха работата на циганката. Възседнала гарела на бонпреса, тя се опитваше, доколкото може, с помощта на восъчните плочки да снема отпечатъци от ръцете. Сетне инженерът ги подреждаше методично в голям железен сандък. Тереза се изкикоти. Вятърът от открито море разрошваше кока и надигаше плисираната й пола над гладките, нервно потръпващи бедра. Гледан в профил, нейният нос изглеждаше син, почти прозирен, върху който слънцето лумваше в тъмнорозов блясък.

— Защо се смееш? — запита Сирс, без да помръдва с устни.

Момиченцето наведе глава като птиче, което се мъчи да определи мястото, откъдето се е разнесъл звукът.

— Не забеляза ли, че всеки на този кораб нещо пресмята? — отвърна то с язвителен, донякъде предизвикателен глас. — Врачката брои ръцете, инженерът постоянно жонглира със сметачната линийка, мадмоазел рови бисерите. Сирачетата пък очакват реда си за гмуркане и отмятат дните, надявайки се, че този път експедицията ще мине без злополуки…