Читать «Железният карнавал» онлайн - страница 104

Продължи своите наблюдения близо час, като се опитваше грубо да разгадае теченията, с които щяха да се сблъскат на следващия ден. Беше й известно, че някои племена имаха навика да отклоняват наляво всяко нещо, минаващо в обсега на ръцете им, докато други, напротив, съвсем определено дърпаха надясно. Най-често религиозни подбуди обуславяха този мистичен избор, така че трябваше да се проникне в техния устав и порядък, да се изкарат наяве силата и предизвиканите от нея движения, та морето да се бразди в установени коридори без изненади. Ако имаше етнографски данни, те, разбира се, значително щяха да улеснят задачата й. Но тъй като никой изследовател не се бе осмелил да стъпи в джунглата на джуджетата, такива хипотези бяха все още в сферата на доброто пожелание. Редките трудове, които бяха известни, се захранваха от описания, направени с далекоглед, а пък изводите, произтичащи от тях, поемаха най-вече по пътя на предположението. Загадките на един народ не се разбулват, когато той се изучава от самолет.

С рязък тласък на хълбоците тя се изправи. Дългото застояване на бонпреса бе докарало болки в страните и гърдите й. Циганката се освободи от подсигурителното въже и с връхчетата на пръстите разтърка очите си.

Давид се приближи:

— Напредва ли вашата работа?

Клитония реши да се усмихне.

— Знаете ли, аз съм донякъде като мравка, която иска да изследва цялата повърхност на дирижабъл. И ми е нужен същият ентусиазъм или безразсъдство.

— Нима мислите да разчетете всичките тези длани?

— Да, а после да ги сумирам и синтезирам. Всяка ръка тук е частица от уникален пъзъл, разбирате ли? И аз трябва да знам в оформянето на каква рисунка участва тя.

По тила си Давид усети да пропълзява странна тръпка. Врачката повтаряше почти дума по дума една от теориите, която в продължение на двайсет години бе направлявала постъпките му на запален колекционер.

— Не смятате ли — запита той, — че у всеки индивид е заложен микрокосмосът на Голямото цяло, както всяка клетка носи в себе си генетичните съставки на тялото, в чието оформяне помага?

— Дланта е една клетка, а тълпата — едно тяло, това ли искате да кажете?

— Да, всяко същество може да бъде клонирано дори само от една клетка. Е, тогава не мислите ли, че образът на тълпата е изписан върху една-единствена ръка? И че историята на един народ би могла да се прочете в една детска длан?

— Може би… — въздъхна Клитония.

— Но в такъв случай излиза, че всеки елемент от пъзъла е същевременно и част, и цялост.

— Прекрасна идея, нали! Тогава има ли смисъл да се пристрастяваме и да довършваме окончателно мозайката, след като една-единствена частица от нея вече е сумата на всички останали…

— Дълго разсъждавах върху тия неща — прошепна Давид замечтано. — Да вземем например колекциите: необходимо ли е да се трупат предмети, или трябва да се отдели онова, което побира в своята същност всичко друго? И можем ли да си представим колекция, която да се сведе само до едничка вещ, но тя да включва в себе си цялата вселена?