Читать «Железният карнавал» онлайн - страница 103

И още: „Сериозни раздори сред клана. Вътрешни про- и антиколаборационистки стълкновения, които ще продължат от 72-ро до 73-то десетилетие. Опасност от вихри и маелстрьоми през целия този период, а после се очаква помирител, чието влияние ще даде резултат през 75-ото десетилетие.“

Грандиозното изброяване щеше да разкрои подробно мрачните зони и благоприятните течения, да очертае облика на бъдещите лидери и на кризите, които трябваше да бъдат избягвани. Много скоро алманахът щеше да се превърне в безценно работно помагало за всеки капитан, благодарение на което можеше да се отложи някое опасно пътуване, без страх да се предприеме туристическо пътешествие под закрилата на море в период на покой или да се остане в пристанище по време на големи стълкновения.

Географската компания от Алмоа бързо щеше да натрупа състояние, както и Клитония от Сиракуза, по силата на закона за скачените съдове. Ала докато стане това, тя трябваше да напряга очи през лещите на бинокъла и да рискува живота си в спускания на едно ниво с вълните, за да снема отпечатъци от ръцете, които ще разгадава. Всъщност последната част от тази програма вселяваше у нея истински ужас, но имаше ли начин да постъпи другояче? Жорж-Юбер, когото подобна вероятност също плашеше, бе подхвърлил идеята да работят, базирайки се на снимки, направени с помощта на мощен телеобектив. Клитония обаче беше сигурна, че и в най-добрия случай ще претърпят крах. Нито една снимка не можеше никога да предаде нежните очертания на хилядите следи, гравирани в плътта на дланите: линиите на живота, гривните, венериния пояс, символиката на децата, пътя на похотта, пръстените на Сатурн, на Аполон и Юпитер… Пък и всичките толкова приличаха на рани — плитки, дълбоки, веригообразни, разклонени, удвоени… Ами знаците! Добри или лоши: пентаграма, звезда, кръг, кръст, остров…

Не, тя чисто и просто трябваше да снеме отпечатъците на восъчни или глинени плочки. Дълга върлина, снабдена в единия си край със съд, напълнен с полумека паста, разбира се, би свършил работата, ала съществуваше опасност да загуби равновесие или ненадейно да се озове издърпана надолу от някое сприхаво джудже.

Напъхалата в ръкавица ръка на Жорж-Юбер залепна за разголения й прасец. Врачката подскочи — за първи път младежът си разрешаваше подобна фамили-арност. Атмосферата на промискуитет, царяща на кораба, започваше да замайва главата му. Клитония отвори уста да го наругае, но той не й даде време да проговори.

— Не оставайте прекалено дълго върху тая греда — взе да окайва с обичайния си глас на учен. — Опасявам се, че някой трус ще ви извади от равновесие. Позволете ми да ви вържа през кръста с въже, моята компания разчита извънредно много на резултата от този проект и никога няма да ми прости, че не съм се грижил достатъчно за вас…

Внимание ли беше това или повод? Тя не можа да разбере. Поизправи се, вдигна послушно ръце над главата, докато той привързваше хълбоците й. Помисли си, че би й харесало да усети топлината на дланите му върху корема си. Навярно те бяха меки и влажни. Длани под влиянието на Луната. Въздъхна.